Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Халор се намръщи и промърмори:
— Не ме карайте да проявявам припряност. Трябва да си помисля.
— Мисли колкото си искаш, сержант — каза Алброн. — Погрижили сме се за всичко. Когато хората ти пристигнат, ще сме тук.
— Това всъщност е важното, княже. Ако вие с Гебел удържите позицията, ще докарам Кройтер и Дрегон. Ще изчакаме ансуйците напълно да се потопят в разгара на битката и тогава ще наредя на пехотата на Дрегон и конницата на Кройтер да ги нападнат в тил. Ще ги смелим на кайма направо тук, на склона на хълма.
— Нашият княз наистина си го бива! Нали така, сержанте? — възкликна въодушевено Елиар.
— Престани, Елиар! — скастри го Халор.
— Слушам! — отвърна Елиар и отдаде чест. Ръката му успя да прикрие усмивката, която заигра на устните му.
При огледа на окопите на Гебел Алтал започна да се ядосва. Траншеите засега бяха само плитки изкопи и Алтал остана с чувството, че през малкото време, което оставаше, няма как да станат по-дълбоки.
— Остават ни само три дни, Елиар — каза той на младия си приятел, след като вечеряха в покоите на княз Алброн в замъка в Кейвон. — Ако траншеите на Гебел дотогава не бъдат готови, Гелта просто ще ги прескочи.
— Сержант Халор каза, че Гебел е много по-напреднал в работата си, отколкото изглежда, Алтал — отвърна Елиар. — Истински трудната част при прокопаването на окопи е отстраняването на горния слой на почвата. Изхвърлянето на останалата пръст е лесно и става по-бързо. Сержант Халор е сигурен, че всичко ще е готово навреме.
През вратата нахлу Андина и възкликна:
— Елиар, трябва незабавно да се върна в Остос!
— Успокой се, Андина. Какво има?
— Лейта разбра, че Генд е решил отново да разпали войната в Треборея. Онзи идиот на трона на Кантон вече трупа войски. Длъжна съм да се завърна в Остос и да предупредя управителя си. Надничането през врати е наистина много забавно, но имам задължения в Остос. Моля те, Алтал, отведи ме у дома!
— Добре е да я послушаш, Алтал — разнесе се гласът на Двейя в главата му. — Нещата едва ли са чак толкова страшни, колкото си мисли тя, но все пак трябва да я успокоиш.
— Какво всъщност е намислил Генд?
— Според мен иска да ни накара да разпилеем силите си. Все още те изпреварва, макар и не с много. Предполагам, че се опитва да те обърка. Нападението срещу Остос би могло да е хитрина, която да ни накара да оголим позициите си. Генд знае за дарбата на Лейта и може би е наредил на хората си в Кейвон да й подават лъжлива информация.
— За Лейта знае — съгласи се Алтал. — Не вярвам обаче да знае нещо за Гер. Благодарение на идеята на това малко момче да се съберат всички родове на Арум в Дома мога само за миг да струпам огромна армия във всяка част на света.
— Не бъди прекалено самоуверен, Алтал. Поредната война в Треборея може и да е измислица, обаче сме длъжни да проверим. Заведете Андина да се срещне с княз Дакан, но после я върни в Кейвон. Не искам да се разхожда насам-натам без надзор.
Глава 24
Рано на следващата сутрин Елиар преведе Алтал и Андина през вратата, водеща към кабинета на княз Дакан в замъка на Остос.
Среброкосият управител сърдито вдигна поглед от писалището и викна:
— Кой си позволява да… Елиар, ти ли си? Какво правиш тук?
— Изпълнявам заповеди, княже — отвърна Елиар.
— А Алтал? Това ти ли си наистина?
— Радвам се на срещата ни, княже. Изглеждаш добре.
— Все още дишам, ако това имаш предвид. Бях останал с чувството, че ще продадеш Елиар в солните мини в Ансу.
— Реших вместо това да го задържа при себе си, княже. Той се оказа доста полезен младеж.
— Ти май вече престана да ме познаваш, Дакан — каза дяволито все още облечената като паж Андина.
— Господарке! — възкликна той и се изправи. — Къде бяхте? Вече цяла година обръщам света наопаки, за да ви открия!
Андина се затича към него и го прегърна.
— Мили ми Дакан!
— Нищо не разбирам, Алтал — каза Дакан. — Какво си направил с господарката ми?
— Как да ти кажа, Дакан… Взех я за малко на заем.
— Трябваше да кажеш „отвлякох я“, Алтал — поправи го Дакан.
— Той не е виновен, Дакан — намеси се Андина. — Той просто изпълняваше заповедите на тази, на която сега служим и двамата.
— Променили сте се, ариа Андина.
— Искаш да кажеш, че съм пораснала — засмя се Андина. — Как успяваше да ме търпиш? Та аз бях абсолютно непоносима!
— Е, може би мъничко трудна за понасяне — съгласи се той.
— Мъничко? Та аз бях чудовище! Готов ли си да приемеш извиненията ми за всичките неприятности, които ти причиних, след като заех престола? Твоето търпение бе почти нечовешко. Трябваше да ме поставиш на коленете си и здравата да ме напляскаш.