Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Ето, идат — тихо каза Елиар.
По коридора към тях се доближаваше голяма група мъже с фустанели, водена от навъсен мъж с прошарена коса.
— Защо се забави, Дрегон? — попита го Халор.
— Защото брах ягоди, Халор — отвърна подигравателно Дрегон. — Ти пък какво правиш тук?
— Реших да се уверя лично, че няма да закъснееш. Ако разполагаш с няколко минути, бихме могли да поговорим.
— Добре — съгласи се Дрегон и се обърна към хората си. — Вие продължавайте, ще ви настигна. — След това свали шлема си и се огледа. — Ненавиждам планините. Приятни са за гледане, но не и да ги прекосяваш.
— Вярно е — съгласи се Халор.
— Гебел оправя ли се с окопите?
— Дори по-бързо от очакваното. Всъщност и ти го познаваш добре — отвърна Халор и се усмихна лукаво.
— Така е — съгласи се Дрегон. — Понякога ми се струва, че е същински кърт. Преди няколко години се бихме един срещу друг по време на една война в Перквейн и ми се наложи да нападна неговите укрепления. Това се оказа доста неприятно занимание. Каква войска ще има насреща ни този път, Халор?
— Конница, поне на първо време. Имам предчувствието, че ще ни нападне и пехота, обаче разузнавачите ми още не са я открили.
— Имаш ли представа кога може да започне битката?
— В това отношение извадихме късмет — каза Халор. — Един от разузнавачите успял да ги подслуша, докато споделяли плановете си. До битката остават четири дни.
— А къде? Добре е да знаем кога, но и мястото на битката е не по-малко важно.
— Все още се опитвам да разбера това.
— Опитай се да го разбереш по-бързо, Халор. Траншеите на Гебел ще ни опазят поне две седмици, каквито и сили да ги щурмуват. Ще трябва обаче бързо да разбера къде да разположа хората си. Ако им се наложи да изминат сто километра до бойното поле, ще бъдат доста уморени, когато стигнат там.
— Ти вече си доста близо до град Елкан в северно Екверо, Дрегон — каза Халор. — Там вероятно за почивка и прегрупиране ще ти е достатъчен ден. Веднага щом науча нещо достоверно за мястото на основната атака срещу укрепленията на Гебел, ще те уведомя.
— Имай грижата за това, Халор. Не обичам да закъснявам за война.
— Без теб тя няма да е същата, приятелю.
— Добре дошли — приветствува ги княз Алброн. Изглеждаше доволен. — Успяхте ли да отведете капитан Дрегон и хората му в Елкан?
— Тази вечер ще бъдат там, княже — отвърна Халор. — Овчарите започнаха ли да пристигат?
— Разузнавачите на Гебел вече забелязаха челните им отряди. Но я по-добре хвърли един поглед на ската. Успях да убедя Гебел да добави нещо към гората заострени колове.
Халор излезе от окопа, погледна склона и попита:
— Храсталаци? Какъв е смисълът от поставянето на тези храсти между коловете?
— Те не са обикновени храсти, сержант — отвърна Алброн. — Местните хора ги наричат „адски храсталаци“. Имат десетсантиметрови шипове, здрави и остри като стомана. Растат покрай реката. Реших, че може да са ценна добавка към нашата барикада.
— Не сте се опитвали да заповядвате на Гебел да ги използува, нали?
— Знам как да се държа, сержанте — отвърна Алброн. — Просто му подадох клонка от проклетото растение и му казах: „Това не е ли интересно?“ Набоде се на шест или осем тръна и веднага ме разбра.
— Значи просто сте му направили предложение?
— Именно. От политика разбирам повече, отколкото от военни действия. Не съм се опитвал да натрия носа на Гебел, ако това те безпокои. Заповедите продължава да ги издава той, но вече се вслушва в моите предложения.
— Справяте се по-добре, отколкото предполагах, княже — каза Халор и отново погледна склона. — Защо обаче Гебел е разредил коловете в местата, където няма храсталаци? По този начин не предлагате ли на ансуйците леки пътища нагоре?
— Това не са пътища, а фунии, сержанте. След като ансуйските кавалеристи се заврат в храсталаците, ще яздят много нещастни коне. Колкото и да ги пришпорват или шибат, няма да успеят да ги накарат да се втурнат към барикадите и ще бъдат принудени да потърсят по-удобни пътища към върха. Гебел и аз им ги осигурихме. Веднага щом овчарите пристигнат, ще ги разположим в горния край на тези фунии. Ще им кажем да изчакат, докато първите редици на ансуйците изкачат половината хълм. След това ще развъртят прашките и ще поразят десетки от тях. Върху следващите редици ансуйци ще се затъркалят мъртви коне. Гебел е почти сигурен, че съчетанието от храсталаци, колове и прашки напълно ще деморализира ансуйците и ще ги държи на разстояние от окопите ни. Смяташ ли, че сме пропуснали нещо?