Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Господине — каза майката, обръщайки се към Жилбер с въпрос, в който прозираше фамилиарност, срещана единствено у парижаните, — дали кралските карети са още далеч?

Жилбер се обърна и виждайки, че думите бяха отправени към него, стана и поздрави.

Младото момиче стана пурпурночервено.

— Не зная, госпожо — отвърна Жилбер. — Чух само да казват, че приблизително на около четвърт левга оттук се виждал облак прах.

— Приближете се, господине — каза бащата, — и ако желаете…

Жилбер се приближи.

— Благодаря, господине, но не съм гладен — каза той.

— Хайде, хайде — намеси се майката, — виждам, че сте тактичен човек, господине, но оттук вие няма да видите нищо.

— Нашият племенник е сержант от охраната.

Младото момиче стана тъмночервено.

— Тази сутрин той ще бъде на пост пред „Синият паун“.

— И ако не е невъзпитано, къде е „Синият паун“?

— Точно срещу манастира на кармелитките — отвърна майката. — Той обеща да ни настани зад отряда си. Ще се качим върху някоя пейка и ще виждаме чудесно как слизат от каретите.

Сега беше ред на Жилбер да усета как червенина залива лицето му: той не се осмеляваше да седне до тези добри хорица, но умираше от желание да ги последва.

— Всички, които няма да са там — продължи майката, сякаш отгатнала мисълта на Жилбер, — всички, които няма да са там, ще видят само празните карети, а — Бога ми — празни карети човек може да види, когато си поиска, не е нужно да идва до Сен Дьони за това.

— Но, госпожо — каза Жилбер, — струва ми се, че на много хора ще хрумне същото като на вас.

— Но — намеси се бащата, способен да отгатне желанието на жена си — господинът би могъл да дойде с нас, ако желае.

— О, господине — промълви Жилбер, — страхувам се да не ви притеснявам.

— Ха, напротив — каза жената, — вие ще ни помогнете да се доберем дотам. Имаме само един мъж за подкрепа, сега ще бъдат двама.

Жилбер прие поканата.

— Да видим на кого ще предложи ръката си — промърмори лелята.

Тази помощ наистина падаше от небето за Жилбер. Действително, как би могъл иначе да премине това непреодолимо препятствие от тридесет хиляди души. Препятствието се състоеше от хора, до един по-високопоставени, по-богати и по-силни от него, които умееха да си запазват места по такива празници и всеки от тях бранеше възможно най-голямо място.

Стъпка по стъпка, крачка по крачка те изминаха петстотинте тоаза разстояние от мястото, където обядваха, до площада пред манастира, и достигнаха живата верига от страшните френски гвардейци, на които възлагаха цялата си надежда.

Младото момиче бе възвърнало естествения цвят на лицето си.