Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Разпознавам истинските хора, когато ги видя. Само да кажат няколко думи.
— Остроумие ли ще търсиш? Да, мадам, ние тук разполагаме с няколко субрутини. Характер? Най-проста комбинация от вербални пози профили. Искреност? И това можем да фалшифицираме.
Волтер знаеше, след като бе разгледал собствената си мозъчна вътрешност, че нещо, наречено „редактор на реалността“ вкарваше готови разговори в устите на привидно „истински“ личности, които само преди секунди не бяха съществували.
Сбор от характерни черти и вербални нюанси беше винаги готов да си разменя с него афоризми и духовитости.
Всичко това бе забелязал при безкрайното си ровене в Мрежата — милиардите транторски сайтове се отваряха, щом ги докоснеше. Беше извлякъл и оформил тези „изработени по поръчка“ забавления. Бързи, жизнени и всичките, в крайна сметка, кухи.
Изведнъж тяхната Евклидова равнина се изду…
И Волтер се превърна в пейзаж. Имаше горещ вулканичен гръбнак, който си мърмореше топло там долу, а кожата му беше от влага и чакъл. Ветрове плющяха по кожата му. Ромонящи потоци го галеха. От него се издигаше планина като цирей.
Жана извика отнейде. Той разбута планински хребет — пластовете се изкорубиха, разхвърчаха се отломки. Тя беше извисяваща се цилиндрична кула, увенчана със сняг, пращяща от лава гной.
Над тях се кълбяха калаени облаци. Някак си той разбираше, че това са чужди умове, мъгла от свръзки.
„Хиперсъзнание? — дойде му мисълта. — Алгоритми, които се събират?“
Кълбящата се сива мъгла обгърна целия Трантор. Волтер усети как гледа на тази мъгла: разпръснат живот, електрически разряди в машини, разделени от големи разстояния, които изчисляваха субективни моментоскокове. Настоящето — това беше изчислителна плоскост, оркестрирана от стотици отделни процесори. Те не живееха в настоящето, а по-скоро съществуваха в субминалото на изчислената стъпка напред.
Съществуваше дълбока разлика, усещаше той — не разбираше, а усещаше дълбоко в аналоговите си убеждения, — между дигиталното и гладкото, непрекъснатото. За мъглата той беше облак от суспендирани моменти, нарязани числа, които чакат да се случат, стаени във фундаменталното изчисление.
После разбра каква беше тази мъгла.
Опита се да побегне, ала той беше планина.
— Те са… други — извика той на Жана без всякакъв смисъл.
— Как могат да са толкова по-различни от нас? — отвърна му тя отчаяно.
— Ние поне сме създадени по действителни хора. Тези тук са чужди.
2.
Някак си бяха успели да избягат.
В един миг чуждата мъгла обвиваше планинските върхове. В следващия Волтер бе извлякъл и себе си, и Жана. Но докато бягаха през пустото море от вонящи течни трупове, той постоянно повтаряше, че трябвало да… родят.
— Да се превърнем в деца? — извика тя подире му, като избягваше да поглежда разкривените, подути трупове долу. Чуждата мъгла по някакъв начин проявяваше отвратителната си същност, като им напомняше, че човек е смъртен. Така ги преследваше.
— Лоша метафора. Трябва да изработим и скрием свои копия.
Той вдигна ръка и й изпрати светкавица от знания:
— Наричани по различен начин — Двойници, Дубликати или Копия, съществуването на всички тях е трудно. Обществото с презрение отхвърля онова, което античността е наричала Заблудата на копието: убеждението, че едно дигитално „аз“ е идентично с Оригинала и че Оригиналът би трябвало да смята, че едно копие само по себе си му осигурява безсмъртие.
— И затова трябва да сме сигурни, че ще оцелеем, когато мъглата ни хване? Не, аз ще ги убия!
Волтер се разсмя.
— Твоят меч — ако поискат, могат да го командват. Хванали са защитните ти програми, моите също — макар че, както намекнаха, аз разчитам най-вече на ума си.
— Двойници… не разбирам.
— Да се опровергае Заблудата за копията е много лесно — упражнение по логическо изчисление. Едно просто упражнение е достатъчно. Представи си, че са ти обещали да те възкресят дигитално веднага след смъртта ти. Определят цена, която ще платиш, застраховка един вид. После си представи, че… ами че няма да започнат веднага, но все някога в бъдеще… обещаваме. С отдалечаване на датата ентусиазмът на хората да плащат за свои Копия помръква — а това показва, че несъзнателно те са хранели надеждата да продължат да съществуват.
— Разбирам. — Тя повърна в шепа, както се надяваше, с подобаваща на дама сдържаност. Вонята от подутите трупове просмукваше всичко.
— В края на краищата Копията са били от полза сами на себе си, не на мъртвите. И затова на Трантор и в цялата Империя това е незаконно. — Волтер въздъхна. — Моралисти! Никога нищо не разбират. Да забраниш нещо, означава да го направиш привлекателно. Ето защо тази Мрежа е обитавана от подобни същества.