Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Всичките ли са незаконни?
— Всички освен мъглата. Тя е… нещо по-лошо.
— Но ако едно Копие е същото като човека, то…
— А-ха. Парадоксът на Копирането, познат в древността като Парадокс на Левинсон: когато едно копие достигне съвършенство, на този етап то се самоунищожава.
— Но нали току-що ти каза…?
— Тъй като е абсолютно съвършено Копие — такова, че никой не може да го различи от Оригинала, — то превръща Оригинала в дубликат, разбираш ли? Това означава, че съвършеното Копие вече не е съвършено Копие, защото то не е запазило, а е заличило уникалността на Оригинала — и по този начин не е успяло да изкопира основен аспект на Оригинала. Съвършеният изкуствен човешки разум неизбежно би оказал такова въздействие върху естествения си предшественик.
Жана вдигна глава.
— Какъв логически капан! Ти си като августините!
3.
Докато Волтер обикаляше из осемстотинте сектора на Трантор една крачка пред Дигиталните хрътки, той имаше нужда от все повече и повече изчислителен обем, за да поддържа защитата им. Жана не знаеше, че Мъглата, както той бе избрал да персонифицира ужасното присъствие, е точно зад хоризонта.
По челото му изби пот от усилието да държи Мъглата надалеч чрез зона на високо налягане.
— Боя се, че скоро ще трябва да се преборим с Мъглата.
Жана извади меча си — но той беше тънък и блестящ, приличаше по-скоро на рапира.
— Мога да я заколя.
— Кого, Мъглата?!
— По-скоро бих се доверила на женското чувство, отколкото на мъжкия разум.
— Тук може да си права. — Той се изкиска. — Нещо в изображението на Мъглата предполага произхода й.
— Какъв е той?
— Не са онези прости хрътки, изпратени подире ни от онзи Ним. От тях избягахме…
— Аз ги убих!
— Вярно е. Но дори и Мъглите живеят в пукнатините на Транторската мрежа. Усещам, че на тях не им харесва, че привличаме внимание към това малко скривалище. Ако провокираме реалния свят, той ще ни унищожи — и тях — също.
И двамата вървяха през равнина на квадрати. Ядни облаци със сини кореми бяха надвиснали над далечните планински върхове и се втурнаха към тях, изтласквани само от натиска на Волтер. От него се лееше пот и просмукваше фините му дрехи. Той махна с плющящия си мокър ръкав към буреносните облаци.
— Това там може да ни унищожи.
— Досега ти ме закриляше. Сега аз ще ги накълцам!
— Те живеят в същите пукнатини и цепки, в които и ние. Намирам ги… го… навсякъде. Играят на тази игра с краденето на пространството доста отпреди нас. Сръчността им е достойна за възхищение.
Един ластар от пурпурния перест облак се изви надолу по планините и запълзя през равнината.
— Бягай! Литни, ако можеш! — изкрещя Волтер.
— Ще се бия!
— Всичко тук е метафора на програмите, които стоят зад него! Твоят меч няма да съсече нищо.
— Моята вяра ще го съсече.
— Твърде късно е! — Мъглата се бе превърнала в пръст от пара, който ги сочеше. Попари върховете на пръстите му. От дантелите му се вдигаше пара, собствената му пот кипеше. — Бягай!
— Ще остана с теб. — Тя замахна с рапирата си. Върхът й се стопи. Около тях виеха ветрове, циклони скубеха косата й.
Мъглата нахлу в носа и в ушите му — бръмчеше като разярени пчели.
— Излез насреща ми! — кресна й той. С бръмчене и трясъци Мъглата го превзе. И в най-интимните му кътчета зажужа глас:
Ние: [Не виждаме света така, както го виждаш ти]
[Мразим всички прояви, които не са аритметични]
— Без съмнение на такава проста основа можем да се разберем — той разтвори широко ръце. — Изчислителен обем има за всички.
[Ние]
[Живеем като фрагменти в местата, в които нахлувате]
[С риск за нас, ако привлечете към нас нечие внимание]
[Ние]
[Ви принуждаваме да разберете какво сте]
[Никой не е достоен за омраза повече от вас]
— И все пак аз те умолявам, голямо създание — той разтвори ръце с устни, готови да убеждават; осъзнаваше, че този жест е много човешки и може би, разбран неправилно…
… И пчелите рязко се втурнаха навътре.
Тътенът се превърна в тънко писукане. Отвратителни, те се стълпиха върху нещо в самата му сърцевина. Обърнаха погледа му навътре, милиард мънички очички засенчиха неговите — оглеждаха внимателно, осветяваха всяка негова стъпка с ярко бяло сияние, безмилостно. Той… се сви.