Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Внезапно Волтер прозря, там сред онова, което ставаше вътре в него, че човешкото възприятие за Красотата, изправена непокътната на отегчителния фон, е разпознаване на най-дълбоките тенденции и теми на вселената като цяло.
Като се вземеше всичко предвид, това бе прекрасна в пестеливостта си кортикална система за създаване на светове.
От алгоритмичното семенце покълваха числото и Редът и се издигаха над Течението.
И все пак — Пчелите.
Бръмчаха, свиваха се — и не бяха човешки на вид.
Мрежата на Трантор бе обитавана не просто от симове като него самия — избягали отстъпници. Тя приютяваше невиждана флора и фауна, защото по-висшите форми на живот се криеха.
Налагаше им се. Те принадлежаха на чужди култури, на древни империи — огромни и бавни.
Древните пришълци в Галактиката бяха на компютърна основа, а не „органични“. Те произхождаха от безкрайно по-стари цивилизации, надживели своите творци, които загинали по дългия Дарвинов път. Някои компютърни култури бяха на милиарди години, други съществуваха от съвсем неотдавна.
Разпръскваха се не чрез звездни кораби, а чрез електромагнитно излъчване на своите характерни особености в други общества на компютърна основа. Бяха проникнали в Империята много отдавна, също както вирус напада нищо неподозиращото тяло.
Хората винаги си бяха мислили да разпространят гена си чрез звездолети. Тези чужди, самовъзпроизвеждащи се идеи разпространяваха своите „меми“ — своите културни истини.
Мемите могат да се възпроизвеждат вътре в компютрите също толкова лесно, колкото идеите прелитаха между естествените, органични мозъци. По-лесно е да нахлуеш в мозък, отколкото в ДНК.
На свой ред мемите еволюираха много по-бързо от гените. Организираните констелации от информация в компютрите еволюираха вътре в тях — а те бяха по-бързи от мозъците. Не беше задължително да са по-добри или по-умни, но бяха по-бързи. А скоростта беше най-главното.
Волтер се извърна от образите — бързи, ярки прониквания.
— Те са демони! Болести! — извика Жана. В напрегнатите и думи той долови и храброст, и страх.
И наистина, сега равнината гъмжеше от зловещи рани, от които сълзеше гнилоч. През загорялата пръст щръкваха пустули. Издуваха се, вдигаха грозно глави, подобни на живи синьо-черни отоци. Те избухваха и пръскаха димяща гной. Изригвания бълваха гадост върху Волтер и Жана. Вонящи потоци се плискаха в танцуващите им крака.
— Хриптенето, кашлицата! — изкрещя Жана. — През цялото време! Те…
— Са били вируси. Тези пришълци са ни заразявали. — Волтер се плискаше сред вълни от мръсотия. Потоците се бяха съсирили в езеро, после в океан. Гребените им се издигаха над тях и ги заливаха с гнусна кафява пяна.
— Защо толкова ужасна метафора? — извика Волтер към оловното небе. То се изпълни с кипящи рояци Пчели, докато той пляскаше във вълните от гниещи отпадъци.
[Ние не сме от вашия покварен род]
[Ние следваме по-висша причина]
[Войната на плът с плът скоро ще свърши]
[На живот с живот]
[Върху въртящия се диск на слънцата]
[Който някога беше наш]
— Значи те си имат свои собствени планове за Империята — намръщи се Волтер. — Чудя се как ли биха ни харесали те на нас, създадените от плът?
Рандеву
Р. Данийл Оливо бе разтревожен.
— Подценил съм силата на Ламурк.
— Ние сме малко, те са много — отвърна Дорс. Искаше й се да помогне на тази древна и мъдра фигура, но не се сещаше за нищо конкретно. Когато се съмняваш, успокоявай. Или това бе твърде човешко?
Оливо седеше абсолютно неподвижен и не използваше никоя от обичайните си мимики и жестове — бе впрегнал всичките си способности в изчислението. Беше пристигнал с частна совалка през червеевия канал и сега двамата с Дорс седяха в един апартамент в Станцията.
— Не мога да преценя ситуацията тук. Тази началничка на охраната — сигурна ли си, че не е била агент на Академичния потентат?
— Тя ни помогна много, след като се върнахме в телата си.
— След като Вадо е мъртъв, тя може и да се е преструвала на невинна.
— Вярно. Не мога да я изключа от подозрение.
— Бягството ви от Трантор незабелязано ли мина?
Дорс го докосна по ръката.
— Използвах всички известни ми връзки и механизми. Но Ламурк е дявол.
— Аз също! Няма друг начин.
— Не можеш да си навсякъде. Подозирам, че Ламурк някак си е подмамил този Вадо.
— Според мен той е бил внедрен предварително — каза твърдо Данийл, присвил очи. Очевидно бе стигнал до решение и отново имаше изчислително пространство за израз на лицето.