Предателство в смъртта

— За разлика от теб жиголата са истински кавалери.

— Разбира се, нали затова им се плаща. — Той кръстоса крак върху крак и възхитено заоглежда модните си маратонки. — Какво те мъчи, Пийбоди? Да не би програмата на Чарлс да е запълнена? Говориш като жена, която е останала на сухо.

— Да го духаш!

— С удоволствие, скъпа. Ако си послушно момиче, ще ти излезе безплатно.

Двамата едновременно скочиха на крака.

— Няма да ти позволя да ме докоснеш дори за милион долара! — изсъска тя.

— Както кажеш, миличка. И без това нямам време за смотани провинциалистки, дето се мислят за голяма работа, защото носят униформа.

— Престанете! — намеси се Ив, която незабелязано от двамата се беше върнала в кабинета. — Веднага престанете! — Забеляза, че помощничката й всеки момент ще избухне в сълзи, пък и Макнаб изглеждаше така, като че ще се разреве като обидено хлапе. До гуша й беше дошло от двамата влюбени. — Ако обичате, уреждайте взаимоотношенията си в извънработно време! Пет пари не давам дали ще се сдобрите, или ще продължите да се гледате като куче и котка. Запомнете, че очаквам да си вършите работата. Тежко ви и горко, ако се провалите! Ясно ли е?

— Да, лейтенант — промърмориха едновременно двамата.

— Пийбоди, свържи се с болницата и провери дали Лейн още е под наркоза. Разбери дали човекът, който следи Лайза, е предал нова информация. Макнаб, искам обстоен анализ на данните за Конъли. Разполагаш с два часа да изготвиш доклад с всички възможни варианти за действията на заговорниците.

— Лейтенант, разбрах, че Рурк…

— Изпълнявай нарежданията, детектив, и не влизай в спор с висшестоящите!

— Слушам, лейтенант.

— Действай тогава. — Тя измарширува до врата между двата кабинета и рязко я отвори, Фийни и Рурк, които бяха седнали зад бюрото, едновременно вдигнаха погледи.

— Фийни, наредих на Макнаб да анализира данните. Ако обичаш, погрижи се да не се разсейва и веднага да се залови за работа.

— Дадено, Далас.

Ив го изчака да излезе и да затвори вратата.

— Капнала съм от умора — промълви. — Имам ужасно главоболие и много съм ти ядосана.

— Май това е всичко, а?

— Не, не е. Обаче нямам нито сили, нито време да влизам с теб в словесен двубой, на какъвто преди секунди имах нещастието да присъствам. Не е трябвало да позволиш на Конъли да се измъкне безнаказано. Ала това е моята гледна точка. Ако погледнем нещата през твоите очи, постъпката ти е правилна. По този въпрос никога няма да постигнем съгласие, но се налага взаимно да си помагаме, докато се справим със заговорниците. Едва тогава ще обсъдим защо стоим от двете страни на барикадата. — Понечи да излезе, но когато завъртя валчестата дръжка, вратата се оказа заключена. — Отключи веднага! Не си играй с мен!

— Предпочитам да ми вдигнеш скандал и веднъж завинаги да приключим с този въпрос. В момента гневът ти е взел превес над логиката, но ако поговорим, може би ще стигнем до компромис. Моля те, отдели ми няколко минути.