Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
Тя се появи в другия край на дългия коридор и както я следеше с поглед, Ридли пак одобри деловия й вид. Не го привличаха нито лъскавите мацки, нито курветата, макар че (или по-точно — защото) бе опитал и едните, и другите в по-младите си години. Жаклин беше работещо момиче, също както и той беше работещ мъж. Отличаваше се с добра душа, топла усмивка, сдържан език и великолепно телосложение.
Личеше, че е напрегната, но го поздрави съвсем нормално. Ридли си каза, че момичето е от твърде висока класа, за да натрапва настроението си на околните.
— Съвсем навреме дойде — каза тя и небрежно го целуна по бузата.
Да, имаше напрежение. Носеше дълга вълнена пола и виолетова блуза. Ридли надуши лек аромат на канела. Помисли си дали не след дълго няма да е вече женен за нея, макар още да не бяха обсъждали това.
В асансьора хвана ръката й.
— Какво има?
Тя пое дъх и не издиша още два-три етажа.
— Стен ще работи през всички почивни дни. Иска и аз да идвам.
Не беше някаква особена изненада. Стен беше Стенсфийлд Бътлър Трети, „нейният“ адвокат. Бял мъж на трийсет и четири години, женен, с две деца, натискащ се да стане партньор във фирмата след шестгодишно бъхтене. Допълнителните часове не го притесняваха. Живееше с работата си.
Ридли сви рамене и недоволно преглътна новината.
— Няма нищо — каза той и стисна ръката й. — С всички тези неразбории и аз мога да натрупам още дни отпуск.
Бяха си приказвали дали да не се махнат от града за два-три дни, може би да отскочат до Пойнт Рейес, но винаги я имаше и възможността Жаклин да е заета. От четири години тя беше вярната и способна помощничка и секретарка на Бътлър. Но не витаеше в небесата — ако прекали с думата „не“ (Щеше ли да е достатъчно веднъж? Или два пъти?), ще я махнат. Бе се случило на твърде много от нейните колежки. Беше чернокожа нисша служителка. Ако искаше да запази тази добре платена и квалифицирана работа, не биваше да поставя на първо място личния си живот. Само така можеше да оцелее.
— Ами, не точно това ме притеснява.
— А кое?
Вратата се плъзна встрани и излязоха в огромното, облицовано с мрамор фоайе. Отсреща имаше посещаван от млади адвокати бар и двамата по навик се насочиха натам. Жаклин често пийваше по чаша шардоне след работния ден.
Спря и се обърна към него.
— Ридли, надявах се, че ще мога да отида на шествието. И не съм сигурна, че ще помагам на Бътлър. Не и утре. И… и му казах.
— Той какво ти отвърна?
— Наежи се и отсече аз да си решавам. И ако не дойда в службата, ще си нося последствията. Толкова набързо трудно можел да ми намери временна заместничка и ако си загубел клиента, защото неговата секретарка не била на разположение, ясно…
И двамата знаеха какво би станало. Ридли нежно я прегърна през кръста. Влязоха в бара. Тук пускаха записи в стил „ню ейдж“. Наблизо имаше свободни маси, до заемащите цялата стена прозорци.
След като направиха поръчката (безалкохолно за Ридли), сплетоха ръце на масичката.
— Значи щеше да участваш в шествието? С Филип Мохандас?
— Не „щях“ — каза тя, без да се перчи. — Ще отида.
— И мислиш, че заради това си струва да останеш без работа?
— Ридли, може и да ти звучи старомодно, но мисля, че трябва да си отстояваме правата. Твърде дълго нищо не се променя.
— И си въобразяваш, че като отидете там с Филип Мохандас и няколкостотин от братята, нещо ще промените?
— Няма да са няколкостотин. Не познавам човек, който няма да отиде.
— Ами, познаваш.
Ридли си дръпна ръката.
— Недей — помоли тя.
— Ти недей.
— Ридли, не ти прилича да се държиш така.
— Тъй ли било? Ама че забавно. Не знам защо ми хрумна, че съм ченге, а пък на това шествие главното му е, че ние ченгетата нищо не правим, защото разни бели важни клечки ни въртят на пръста си. Нали? Така чух. И искаш да участваш, а? Обаче казваш, че не ме засяга лично. Не ме пързаляй, Жаклин.
— Не се ядосвай.
Тя му протегна ръка над масата.
— Добре, не се ядосвам.
— Сигурно не виждаш нещата… като нас. Искам да кажа, твърде дълго си бил в системата…
— Значи съм станал бял отвътре? А имаш ли си идея с какво се занимавах последните три дни и защо нямах време да се видя нито с теб, нито с някой друг?
— Аз…
— Ще ти обясня. Преследвах хора, опитвах се да спипам онези, които обесиха Артър Уейд. И никакво шествие до Градската палата няма да ми помогне да ги хвана.
— Говориш за онзи човек, нали?
— За Кевин Ший?
— Да, за него.
Бенкс наведе глава и се овладя. Ръката му се плъзна по масата и стисна нейната.