Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
златната £ броня, счупи няколко от ребрата £ и едната £ ръка и я запрати с трясък
на земята. Мечовете излетяха от пръстите £.
Едно от създанията се извиси над нея и сложи ноктестия си крак върху корема £,
притискайки я към земята. Софи изпъшка. Лявата £ ръка бе напълно безчувствена,
а ребрата я боляха тъй ужасно, че не можеше да си поеме дъх. Тя се опита да
призове аурата си, но болката в гърба и корема £ бе прекалено силна.
Изида вдигна едната си ноктеста лапа и се приведе напред, за да погали с нея
лицето на момичето.
– Само да бяхте направили каквото ви се казва.
– Как изобщо сте си въобразявали, че можете да ни победите? – намеси се
вторият Земен господар. Нададе гъргорещ смях. – Вие сте просто едни човеци.
– Ние сме Злато и Сребро! – извика Джош. Лумна ярка червена и синьо-бяла
светлина и той заби Кларент и Екскалибур в Земните господари. – Ние сме
легендарните близнаци!
Огромен кръг от бял огън избухна от върха на Пирамидата на слънцето и в
нощното небе се откроиха ясно две гигантски колони от ослепителни пламъци, които
можеха да бъдат видени от цял Дану Талис.
Глава 76
Софи лежеше върху студения златен покрив, а Джош седеше с кръстосани крака
до нея.
И на двамата им се гадеше и усещаха празнота.
Екскалибур и Кларент лежаха жужейки на земята там, където ги бе пуснал Джош.
По остриетата на двата каменни меча се стичаха мазни пламъци, искряха,
пропукваха и цвърчаха. До мечовете имаше две бълбукащи локви течно злато,
останали от Изида и Озирис.
Софи се взираше ококорено в далечината.
– Свърши ли? – попита тя. Беше съсредоточена върху изцеряването на раните си
и въздухът бе напоен с аромата на ванилия.
– Не – каза тъжно Джош. – Остава да свършим още едно нещо. Има го в
пророчеството.
Тя кимна.
– Легендарните близнаци – прошепна. – Един да спаси света и един да го
унищожи.
Джош се приведе напред и усети как нещо се размърда под бронята му. Бръкна
вътре и извади изумрудената плочка, която му бе дала Цагаглалал. На пръв поглед
тя представляваше само парче леко мазен камък. Той я заобръща в ръце.
– Празна е – каза.
– Изчакай малко – посъветва го Софи.
Джош потърка с палец повърхността, за да я почисти... и на нея се образуваха
думи, трепкащи в златно на зеления фон.
Аз съм Авраам от Дану Талис , когото понякога наричат Мага , и пращам
поздрави на Златото.
Знам много неща за теб. Знам името и възрастта ти и знам , че си момче.
Следил съм предците ти в течение на десет хиляди години. Ти си
забележителен младеж , последният в дълга редица от също толкова
забележителни мъже.
Пиша това , седнал в една кула на края на познатия свят , на остров Дану
Талис. След няколко часа кристалната кула и островът , на който стои тя , вече няма да съществуват. Енергийният импулс , който я е унищожил , вече се
носи към Пирамидата на слънцето , към теб. Можеш да избереш да овладееш
тази енергия и да я използваш или да я оставиш да потъне обратно в земята.
Трябва да знаеш следното: твоят свят започва с гибелта на моя.
Дану Талис трябва да загине.
Винаги съм знаел , че съдбата на нашите светове – твоят и моят – е в
ръцете на отделни личности. Действията на една -единствена личност могат
да променят посоката на развитие на един свят и да създадат история.
А ти, както и Среброто, сте едни от тези личности.
Ти си могъщ. Злато – най -могъщото , което някога съм виждал. А освен това
си и смел. Това е ясно. Знаеш какво трябва да бъде сторено и мечовете ще ти
дадат силата да го сториш , ако така избереш , защото дори сега , в този
късен час , все още имаш избор. И няма нужда да ти казвам , че ще платиш цена , ужасна цена, независимо какъв ще бъде той.
Досега вече си чувал пророчеството многократно. Двамата , които са един , трябва да станат единият , който е всички. Един да спаси света и един да го
унищожи.
Знаеш кой си ти , Джош Нюман. Но знаеш ли какво трябва да направиш ? Имаш
ли куража да го направиш?
Думите върху плочката избледняха бавно и тя отново се превърна в обикновен