Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Желаете ли да ни кажете нещо? — попита Агента маниак и кръстоса ръце под гърдите си.
— Не! — отвърнах категорично. А след това, не толкова категорично: — Искам да кажа, че всъщност не знам какво очаквате от мен по отношение на… ъъ… честността. — Огледах ги един по един, докато погледът ми се спря върху Копелето. — И за… ъъ… искреността — реших, че съм длъжен да добавя, макар и да нямах представа защо.
Той сякаш надуши кървава следа.
— Дай да бъдем малко по-конкретни — рече търпеливо. — Казали ли сте някога някому, че сътрудничите?
Нож в сърцето! Длъжен съм да ги блъфирам!
— Да — отвърнах самоуверено.
— На кого?
— На родителите ми, като начало. Нали от тях ми е началото. — И сам се изсмях на шегата си. — Това престъпно ли е?
Копелето изобщо не се засмя.
— Не — рече — не е престъпно. Друг?
— Ъъъъ — устата ми започна да пресъхва, — на жена ми, естествено — имах чувството, че устните ми вибрират, — но на нея бях длъжен да й го кажа. По ред причини, имам предвид. Нали и тя трябва да се подпише на документите за конфискацията на имущество — и изведнъж: идея! — и може тя да се е изпуснала неволно пред някоя приятелка. — Като Лори Биъл, ако разбирате какво искам да кажа, която после е казала на Дейв Биъл и от всичко това се е получило едно огромно недоразумение. — Нямам представа всъщност. Не съм й споменавал, че трябва да си мълчи. Моя грешка, вероятно. Това проблем ли е?
— Не. Според мен жена ви е достатъчно умна и разбира какъв е залогът в случая — поклати глава Копелето. На друг да сте казвали?
Запази спокойствие!
— На Джордж — заявих самоуверено.
Копелето погледна към Агента маниак, който поясни:
— Става дума за наставника му по линия на „Анонимните алкохолици“. — Едновременно с това Агента маниак кимна няколкократно с глава — да покаже, че Джордж е на чисто.
Випускника на Йейл не издържа и се намеси:
— Джоел, дай да караме по същество, а? На Джордан му е ясно, че според вас е казал някому, че ви сътрудничи, така че направо си кажете за кого става дума. Да стигнем до корена на нещата.
Копелето сви рамене и с очевидно пренебрежение не обърна внимание на думите на Випускника на Йейл, сякаш дори и дипломата му не признаваше. После ми хвърли една гадна усмивка и попита:
— Джордан, имало ли е случай да сте давали някому някаква бележка?
Боже мой! Потвърждават се най-големите ми страхове! Не съм в състояние да разсъждавам. Трябва да печеля време. И да отричам.
— Изобщо дали съм давал някому бележка през живота си ли искате да знаете? Докато съм бил в гимназията… ъъ… да речем? Или откакто завърших следването си?
— Откакто започнахте да ни сътрудничите — каза Агента маниак, спасявайки ме от собствените ми глупости.
— Никому — отвърнах мигновено. — Всъщност… ъъ… ще трябва да помисля, понеже… ъъ… въпросът е изключително важен. — Млъкнах за миг и ми идеше да побягна. Но колко ли агенти на ФБР има в сградата? Прекалено много. Но пък ако сега е последният ми шанс! Агента маниак може всеки миг да ме закопчае, още докато сме в стаята за поверителни разговори. Копелето ще щракне с пръсти, ще посочи китките ми, а Агента маниак ще извади белезниците с такава скорост, че свят ще ми се завие! Имат ли правото обаче без разрешение от съдия? Може би. Вероятно! Категорично! Налагаше ми се да обсъдя въпроса с Випускника на Йейл. Но пък ако поискам да остана насаме с него, това ще им докаже, че съм виновен. Не става. Трябва да блъфирам. Отричай! Отричай! Отричай!
И продължих да се правя на утрепан:
— Ами имаше един случай, когато бях в Ню Джърси с Гейто и Бренън, ако това имате предвид. След като свършихме да играем голф, написах на гърба на картона с резултатите името на едни акции и го подадох на Денис. Това обаче го има и на записа. Можете да проверите.
— Само ни губите времето — избъбри нервно Вещицата. — Знаем, че ни лъжете. Явно не е трябвало да разчитаме, че от вас може да излезе свидетел.
— Което означава, че няма да има писмо 5К — допълни Копелето.
И пак Вещицата:
— Според собствените ми изчисления ви очакват най-малко тридесет и пет години затвор.
И пак Копелето:
— Но ако си признаете още сега, все ще остане някаква възможност. Може би. — И ме изгледа с каменно лице. — Питам ви за последен път. Подавал… ли… сте… някому… някъде… някаква… бележка?