Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Това са глупости, Ник! Как могат да докажат, че съм подал бележка на Дейв Биъл? Нали аз отричам, а те твърдят противното. А дори и самият Дейв да им сътрудничи, кой може да каже, че не той лъже, а аз? — И поклатих праведно глава. — Така де! Нали не може да ми откажат писмото 5К при отсъствие на доказателства?
— Не е толкова просто — сви рамене Випускника на Йейл. — Ако смятат, че лъжеш, пак може да не го напишат, макар да ме съмнява, че в случая точно това ти готвят.
— Какво искаш да кажеш?
— Предполагам, че наистина имат някакво доказателство, или поне така смятат, иначе нямаше толкова да се репчат. — Млъкна за миг и сякаш се замисли. След секунди продължи: — Окей, да приемем само за миг, че наистина си му дал бележката. Къде щеше да се намираш в подобен момент?
Невероятно! — рекох си. Дори в такъв прокълнат миг не преставах да се дивя на усуканото естество на американската правна система. Най-елементарният факт: ако признаех пред адвоката си, че наистина съм дал бележката на Дейв Биъл, той няма да е в правото си да ме представлява, в случай че продължа да лъжа. Поради тази причина ни се налагаше да разговаряме „хипотетично“, та адвокатът ми да се помъчи да напипа по кои точки съм най-уязвим. След което да ми помогне да си съставя възможно най-шантавото обяснение, отговарящо на известните факти.
— Най-вероятно щях да съм в някой ресторант — отвърнах.
— И защо смяташ така?
— Защото тъкмо на такова място се срещнахме.
— Окей — кимна той. — И как се казва ресторантът?
— „Ла Каракала“. В Лонг Айлънд, близо до Съйосет.
— Имаше ли много хора в ресторанта?
Усетих го накъде бие.
— Не. Само неколцина клиенти и нито един агент на ФБР. Убеден съм.
Випускника на Йейл кимна в знак на съгласие.
— В това отношение вероятно си прав. От доста време им сътрудничиш и съм убеден, че Коулмън ти има доверие. — Млъкна за миг, а последните му думи увиснаха във въздуха като отровен газ иприт. Да, наистина не бях оправдал доверието на Агента маниак. Той винаги бе прям с мен, а аз яко го преебах! Но пък постъпих като Човек. Запазих самоуважението си. И ето докъде я докарах!
А Випускника на Йейл продължи:
— Добре, само за идеята да приемем, че наистина си му подал бележка, без никой да те види. Има ли вероятност да сте казали нещо инкриминиращо, което да се е записало? В смисъл — Дейв Биъл би ли реагирал на бележката? Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Разбирам те. Ти за глупак ли ме имаш? Че съм му пъхнал бележката ей така, без никакво предупреждение ли? Но съм убеден, че не в това е проблемът. Имам предвид, че ако се решех на подобен риск, щях първо да се огледам из ресторанта да не би някой да ни следи, след което щях да му дам някакъв знак — например да сложа пръст пред устните си или нещо от тоя род. Във всеки случай в записа няма нищо необичайно с изключение на това, че Дейв не се самоинкриминира. Но и това не е необичайно в крайна сметка. С Гейто например проведох четири-пет срещи, без той да се самоинкриминира. Така че опираме до моята дума срещу думата на Дейв, нали така?
— Много внимателно те слушам — разсъждаваше Випускника на Йейл, — но нещо не ми се връзва. — Млъкна за миг, после каза: — Кажи ми още нещо: ако му беше дал бележка, щеше ли после да си я вземеш, или той щеше да си я запази като сувенир?
От гърдите ми се отрони тежка въздишка.
— Не съм сигурен, Ник. В смисъл, бих предположил, че той просто би я изхвърлил, но откъде да знам? — Спрях и иронично поклатих глава. Направо не можех да повярвам! Бях защитил приятеля си, а той за благодарност ме беше изпортил! Магнум от самото начало е бил прав, Агента маниак — също. Бях се проявил като първия глупак и сега щях да заплатя с живота си. — Чакай и аз да те питам нещо, Ник. Какво може да стане, ако не ми дадат писмо 5К? Наистина ли ще трябва да лежа цели тридесет години?
— Да — отвърна моментално той, — а може и повече. Освен онова, по което вече си се признал за виновен, Джоел ще ти тръшне и нови обвинения: възпрепятстване на правосъдието, подвеждане на федерален служител и още няколко от този род. Ние в никакъв случай обаче не бива да допуснем подобно нещо. На всяка цена трябва да попречим на тази работа да излезе оттук. — И приятелски положи длан на рамото ми. — В качеството си на твой адвокат съм длъжен да знам още отсега: даде ли бележка на Дейв Биъл?
— Да, Ник — кимнах тъжно. — Дадох му, а там пишеше точно онова, което цитира Коулмън. — И тихичко се изсмях. — Да ти кажа честно, не ми се вярва, че след като съм рискувал толкова много за някой приятел, съм се докарал до сегашното положение.