Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Чакайте малко — чу той гласа на Скелин. — С него нещо не е наред.
Сери усети нарастващ страх, осъзнавайки, че отстъпникът е прав. „Не е той. Аз съм. Тялото ми… сърцето ми…“ Макар очите му да бяха отворени, мракът му пречеше да вижда. В гърдите му се надигна горчив триумф. „Поне Скелин се лиши от удоволствието да ме убие. Но… Аний…“
Силата, която придържаше Сери, се отдръпна и той почувства как се строполява на твърдия под. Каквото и да беше казал Скелин след това, то прозвуча толкова слабо, че Сери не можа да го чуе. После, след няколко мига мълчание, той почувства студени ръце на лицето си и чу гласа на Гол някъде отдалеч.
— Не се тревожи. Няма да убие Аний. Нека да направи размяна. Лилия ще я върне. Ако Аний не го убие първа. Тези двете винаги ще се грижат една за друга. Знаеш го. Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Аний ще се оправи. Ще се погрижим за това.
Лилия вървеше бързо по коридора, а светлинното й кълбо се носеше пред нея.
„Да го угася ли? Нарушителят може да го види и да разбере, че идвам. Но ако го направя, ще трябва да се придвижвам опипом. Това ще ме забави. Кое е по-важното? Скоростта или да остана незабелязана?“
Стъпките й отекваха силно в тясното пространство. Така или иначе щяха да я издадат. Реши да не гаси светлината.
Освен собствените си стъпки, тя не чуваше други звуци. Тайният вход към коридорите, които Аний бе открила, се намираше от друтия край на Университета, затова Лилия трябваше да заобиколи основите на сградата. За щастие тук коридорите бяха прави и завиваха все вдясно, докато не се отдалечаха от Университета и не стигнеха под градината. Когато стигна първата извита стена, сърцето на Лилия биеше ускорено.
„Мисля, че през живота си не съм била толкова уплашена — помисли си тя. — Мисля, че ако сега някой ми предложи малко роет, няма да му откажа“.
Нарушителят сигурно е бил някой безобиден човек — ученик или прислужник, който се мотаеше където не му е работа. Аний може и да беше сбъркала и въобще да нямаше нарушител. Или пък да бяха хората на Скелин, които душеха наоколо или търсеха Сери. Лилия се надяваше, че ако го бяха намерили, той, заедно с Гол и Аний бяха успели да се скрият докато тя се появи.
Но ако бяха Скелин или Лорандра. Или Скелин и Лорандра…
„Остава само да се надявам, че ако и двамата са тук, съм усвоила достатъчно допълнителна енергия от Калън, за да се бия с тях. И достатъчно умения“.
Беше обмисляла това много пъти досега. Съмняваше се, че Скелин или Лорандра имат голям опит в сраженията. Лорандра може би беше научила нещо преди да напусне родината си, но двамата със Скелин не бяха получавали обучение тук. Можеха единствено да се упражняват един срещу друг.
Вече не беше далеч от стаята. Когато тръгна по последната отсечка на коридора, тя забави ход, загледана в тъмнината пред себе си.
„Да подсвирна ли, за да ги предупредя, че съм аз? Така само ще предупредя Скелин, ако вече е там. Но в такъв случай няма ли да виждам светлина и да чувам гласове?“
Тя вля още малко магия в щита си и се промъкна напред. До ушите й достигна слаб звук. Тих, мърморещ глас. Вратата беше тъмна, но когато се приближи, тя видя слаба, мъждукаща светлина. Надникна през отвора и зърна една самотна свещ, притисната между два камъка, и седяща на пода приведена фигура. В същото време чу странен хълцащ звук.
От който стомахът й се сви.
Мъжът вдигна глава и светлината на кълбото й прогони сенките от лицето му. Бузите на Гол блещукаха.
— Лилия — каза той.
Тя усили светлината и видя, че той седеше до нещо.
— О, не. — Момичето се приближи бързо до него и коленичи на пода. Лицето на Сери беше бледо, а очите му бяха затворени. Лилия не виждаше никакви следи от наранявания. Постави ръка върху челото му и сетивата й проникнаха в тялото му — но веднага ги отдръпна. — О, не.
— Твърде късно е, нали? — каза Гол с напрегнат глас.
Сърцето й се сви и тя огледа стаята. „Къде е Аний?“
— Да. Какво се случи?
— Не знам. Скелин не му е правил нищо. Канеше се да го отведе. Но… той просто се свлече на земята.
Тя неохотно докосна тялото на Сери, насилвайки се да го прегледа. Досега не беше използвала лечителските си умения върху мъртъв човек. Липсата на присъствие, мисловното мълчание, липсата на естествена бариера, която да отблъсне волята й, всичко това я стряскаше. Но ако Скелин го беше направил…