Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Напълно съм съгласен. — Първият офицер се усмихна в отговор. — Освен това нашите началници ще се заинтересуват как, независимо от цялата ни сложна техника за откриване, не сме успели да забележим присъствието на вражеска подводница буквално под носа ни. Изглежда, че американците много са напреднали в методите за подводно проникване.
— Сигурен съм, че на американците ще им стане много интересно като научат, че нашите океанографски научноизследователски морски съдове тайно носят на борда си ракети.
— Заповедите ви, капитане?
Пароткин наблюдаваше ракетата Стоски, която бавно се прибираше в маскировъчната капсула.
— Курс към родината. — Той се обърна и погледна над морето по посока на „Титаник“. Какво ли се беше случило с Превлов и хората му? Живи ли бяха или мъртви? Щеше ли някога да узнае истината?
Над него облаците започнаха да променят цвета си от сив в бял, а вятърът премина в ободряващ бриз. Самотна чайка се спусна от просветляващото се небе и започна да кръжи над съветския кораб. После, като че ли дочула по-настойчив зов от юг, размаха криле и отлетя към „Титаник“.
70.
— Свършено е с нас — каза Спенсър толкова тихо, че Пит не беше сигурен дали го е чул.
— Какво каза?
— Свършено е с нас — повтори той с отпуснати устни. Лицето му беше изцапано с машинно масло и ръждива кал. — Безнадеждно е. Запушихме повечето от дупките, които Дръмър направи с горелката си, но морето така жестоко е повредило корпуса, че старчето поема вода по-бързо и от решето.
— Трябва да го задържим на повърхността, докато се върнат влекачите — каза Пит. — Ако могат да включат и техните помпи заедно с нашите, ще сме с една крачка пред течовете и ще имаме време да закърпим дупките.
— Цяло чудо е, че не е отишъл на дъното преди часове.
— Колко време? — настоя Пит.
Спенсър уморено погледна надолу към водата, плискаща се около глезените му.
— В момента помпите работят с пълна пара. Когато резервоарите с гориво бъдат изчерпани докрай, помпите ще замлъкнат. Жесток, неминуем, тъжен факт. — Той погледна Пит в лицето. — Час, може би час и половина. Не мога да обещая нищо повече от това след спирането на помпите.
— А ако имаш достатъчно гориво за двигателите?
— Вероятно бих могъл да го задържа на повърхността без чужда помощ до обед — отвърна Спенсър.
— Колко гориво ти трябва?
— Двеста галона ще свършат чудесна работа.
И двамата погледнаха към Джордино, който се спусна по една стълба и зашляпа през водата, покриваща пода на котелно отделение №4.
— Ето това е да си безсилен — изпъшка той. — Ей там горе осем самолета кръжат над кораба. Шест военноморски изтребителя и два радарни разузнавателни самолета. Опитах какво ли не, само дето не се изправих на глава и не си свалих гащите, а единственото, което те направиха, беше да ми махат всеки път, когато прелитаха.
Пит поклати глава с тъжна насмешка.
— Напомни ми никога да не играя шарада с твоя отбор.
— Приемам всякакви предложения — каза Джордино. — Сигурно ще можеш да ми кажеш как да осведомя някой, който лети с шестстотин и петдесет километра в час, че имаме нужда от помощ, и то голяма?
Пит се почеса по брадичката.
— Би трябвало да има някакво практично разрешение.
— Сигурно — насмешливо отбеляза Джордино. — Просто звънни на Автомобилния клуб да дойдат да те обслужат.
Пит и Спенсър се погледнаха с широко отворени очи. И на двамата едновременно им беше хрумнала една и съща мисъл.
— Гениално! — възкликна Спенсър. — Направо гениално!
— След като не можем да отидем до сервиза — ухили се Пит, — тогава сервизът ще дойде при нас.
Джордино изпадна в недоумение.
— Умората е размекнала мозъците ви — каза той. — Къде ще намерите телефонна кабина? Какво ще използвате вместо радио? Руснаците унищожиха нашето, онова в хеликоптера е прогизнало, а предавателят на Превлов бе улучен в суматохата от два куршума. — Той поклати глава. — Колкото до онези летящи над нас момчета, отпишете ги. Без четка и кофа с боя, няма начин да изпратим съобщение до техните нетърпеливи, малки мозъчета.