Да извадим „Титаник“

Дана погледна леглото с ококорени очи.

— Ти дори си го приготвил?

— Казано най-просто, и аз като малката мравка, която преместила каучуковото дърво, също хранех големи надежди.

— Знаеш ли какво си ти?

— Копеле, развратник, сатир… бих могъл да измисля още една дузина подходящи определения.

Тя го погледна с тайнствена, женска усмивка.

— Не, нищо подобно. Дори и един сатир не би бил толкова предвидлив.

Той доближи устни до нейните и я целуна така силно, че тя изстена.

Поведението й в леглото го завари неподготвен. Той очакваше тяло, което просто ще е отзивчиво. В замяна се оказа залят от надигащи се, бурни вълни от плът, пронизителни писъци, които трябваше да заглушава с длан, нокти, които издълбаха кървави следи в гърба му и накрая, тихо, мокро ридаене във врата му. Не можеше да не се запита дали всички съпруги разцъфтяваха с подобна страст, когато за първи път правят любов с друг мъж. Бурята продължи близо час и влажният парфюм на потна кожа се просмука във въздуха на старата, плесенясала, призрачна спалня.

Накрая тя го избута настрана и седна. Сви колене и се приведе над тях, с кръстосани ходила.

— Как бях?

— Като тигър в спазми — отвърна Пит.

— Не знаех, че ще се получи така.

— Бих искал да имам сребърен долар за всяко момиче, което казва съвсем същите думи, когато изпадне в такава възбуда.

— Нямаш представа какво значи вътрешностите ти да кипят едновременно от болка и удоволствие.

— Смея да твърдя, че наистина нямам представа. Освобождаването на жената пламти отвътре. Еротичното усещане у мъжа е по-скоро външно. Откъдето и да го погледнеш, сексът си е женска игра.

— Какво знаеш за президента? — неочаквано попита тя с мек, носталгичен тон.

Пит я погледна развеселен и изненадан.

— За президента ли? Какво се сети за него в такъв момент?

— Чух, че бил истински мъж.

— Не мога да ти кажа. Не съм спал с него.

Тя не обърна внимание на забележката му.

— Ако имахме жена президент и тя искаше да се люби с теб, какво щеше да направиш?

— Добро или зло на родината ни — отвърна Пит. — Какво целиш с този разговор?

— Отговори на въпроса ми. Би ли легнал с нея?

— Зависи.

— От какво?

— Президент или не, не бих могъл да заставя оръдието си да бъде в готовност, ако тя е седемдесетгодишна, плоска и с кожа на суха слива. Затова от мъжете не стават добри проститутки.

Дана бавно се усмихна и притвори очи.

— Люби ме пак.

— Защо? За да дадеш свобода на въображението си и да си представяш, че те люби главнокомандващият?

Очите й се присвиха.

— Това притеснява ли те?

— Няма да ти остана длъжен. Аз пък ще си представям, че ти си Ашли Флеминг.