Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
В ранните часове на петъчната утрин, д-р Райън Прескот седеше сам в главния офис на Ураганния център към НЮМА. Ураганът Аманда най-после бе минал по пътя си, свърши с разрушенията си, взе съответния брой човешки живота и чак тогава изчезна над залива Сейнт Лоурънс. Битката беше приключила; метеоролозите от центъра не можеха да направят нищо повече. След като цели седемдесет и два часа трескаво го бяха проследявали, без да мигнат, сега се бяха прибрали по домовете си, за да се наспят.
С кървясали и уморени очи Прескот огледа бюрата, отрупани с морски карти, таблици с данни, компютърни разпечатки и полупразни чаши от кафе, подовете, покрити с листове хартия, изписани с цифри и странни на вид метеорологични знаци. Погледна огромната стенна морска карта и мълчаливо прокле бурята. Неочакваният й завой на изток ги беше заварил неподготвени. Напълно нелогична особеност в разрез с всичко познато досега в историята на ураганите. Нито една зарегистрирана буря не се беше проявявала така непредсказуемо.
Ако само беше загатнала с нещо за предстоящото си отклонение, ако беше показала и най-малък намек за безумното си поведение, те може би щяха да успеят да предупредят своевременно населението на Нюфаундленд за предстоящата атака. Поне половината — сто и петдесет живота — можеха да бъдат спасени. Сто и петдесет мъже, жени и деца сега можеха да бъдат живи, ако своеобразната прищявка на майката природа не беше помела най-прецизните научни средства за прогнозиране на времето като евтини играчки.
Прескот се надигна и хвърли последен поглед към картата на стената, преди да са дошли чистачките, да заличат съществуването на урагана Аманда и дяволския му път и да подготвят нещата за все още неродения му наследник. Една малка отметка привлече погледа му. Представляваше кръстче с обозначение „Титаник“.
Последното известие от главния щаб на НЮМА във Вашингтон гласеше, че разбитият кораб е взет на буксир от два влекача на военноморските сили, които отчаяно се опитват да го изтеглят настрани от пътя на урагана. От двайсет и четири часа насам не бяха чули нищо повече.
Прескот вдигна чашата със студено кафе като за наздравица.
— За „Титаник“ — каза той гласно в празната стая. — Дано си понесъл всички юмруци, които ти е нанесъл Аманда и да си успял да му плюеш в очите.
Преглътна с гримаса изветрялото кафе. После се обърна и излезе от стаята в ранната сутрешна мъгла.
69.
На зазоряване „Титаник“ беше все още жив. Продължаваше да съществува напук на всякаква логика. Безпомощно подмятан от вълните и вятъра, той беше попаднал в капана на вълнението, надигнало се след отминаващия ураган.
Подобно на зашеметен боксьор, който увиснал на въжетата, продължава да понася страхотни удари, корабът се надигаше върху деветметровите вълни, отблъскваше странично всяка от тях, в отговор поемаше солени пръски върху лодъчната си палуба, но после се отскубваше и макар и мъчително, успяваше някак навреме да се изправи за следващата атака.
Според капитан Пароткин, който го наблюдаваше през бинокъла си, „Титаник“ беше обречен кораб. Ръждясалите плочи на стария му корпус бяха подложени на натиск, надвишаващ многократно натиска, който биха могли да издържат. Той ясно виждаше напуканата обшивка и зейналите шевове и предполагаше, че на стотици места по корпуса има пробойни. Онова, което не можеше да види, бяха изтощените мъже от спасителната група, Тюлените и мъжете от военните влекачи, които работеха рамо до рамо дълбоко в тъмния ад под водолинията и полагаха отчаяни усилия да задържат лайнера върху водата.
От гледна точка на Пароткин, който се намираше на сигурно място в кормилната рубка на „Михаил Курков“, фактът, че „Титаник“ не беше изчезнал през нощта, беше едно малко чудо. Но той продължаваше да се вкопчва в живота, въпреки че беше потънал с още шест метра откъм носа и се беше наклонил на трийсет градуса към дясната си страна.
— Някаква вест от капитан Превлов? — попита той, без да отмества очи от бинокъла.
— Не, капитане — отвърна първият офицер.
— Опасявам се, че се е случило най-лошото — каза Пароткин. — Не забелязвам никакъв знак, че Превлов е превзел лайнера.