Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Вижте, капитане — посочи първият офицер, — върху останките на задната мачта. Прилича на руски флаг.
Пароткин разгледа през бинокъла малкото, оръфано парче плат, което се вееше на вятъра.
— За съжаление онази звезда е бяла, а не червена, както е на нашия съветски флаг. — Той въздъхна. — Ще трябва да приема, че задачата за качване на борда на „Титаник“ не е успяла.
— Може би другарят Превлов не е имал време да докладва за положението.
— Вече няма за кога. Само след час тук ще бъдат американските самолети за издирване. — Пароткин удари раздразнено с юмрук по плота на мостика. — Дяволите да го вземат този Превлов! — промърмори той гневно. — „Да се надяваме, че няма да се наложи да прибегнем до крайния ни вариант“ — това бяха точните му думи. Извади голям късмет. Той може вече и да е мъртъв, а аз съм този, който ще трябва да поеме отговорността за унищожението на „Титаник“ и на онези, които са останали на борда му.
Лицето на първия офицер пребледня и той се скова.
— Няма ли друга възможност, капитане?
Пароткин поклати глава.
— Заповедите бяха ясни. По-скоро да унищожим кораба, но не и да го оставим да попадне в ръцете на американците.
Пароткин извади от джоба ленена носна кърпа и изтри очите си.
— Екипажът да се приготви за изстрелване на ядрена ракета и да държи курс десет мили северно от „Титаник“ в позиция за изстрелване.
За един дълъг момент първият офицер остана втренчен в Пароткин, после се обърна и отиде до радиотелефона, за да нареди на кормчията да промени курса на петнайсет градуса на север.
Трийсет минути по-късно всичко беше в готовност. „Михаил Курков“ забиваше нос в големите вълни, заел позиция за изстрелване на ракетата, а Пароткин, застанал зад оператора на радара, попита:
— Нещо обезпокояващо?
— Осем реактивни самолета, на сто и двайсет мили западно, които се приближават бързо.
— Надводни морски съдове?
— Два малки кораба на координати две-четири-пет, на двайсет и една мили югозападно.
— Вероятно са влекачите, които се връщат — предположи първият офицер.
Пароткин кимна.
— Самолетите ме безпокоят. След десет минути ще са над нас. Ядрената глава заредена ли е?
— Да, капитане.
— Тогава започвайте броенето.
Първият офицер предаде заповедта по телефона, след което двамата излязоха отвън, застанаха от дясната страна на мостика и започнаха да наблюдават как предният люк на трюма плавно се измества и „Стоски“, осемметровата ракета земя-земя, бавно се издига във влажния утринен въздух.
— Една минута до изстрелване — прозвуча от високоговорителя на мостика гласът на техника, отговарящ за ракетата.
Пароткин насочи бинокъла към „Титаник“ в далечината. Можеше да различи само контурите му на фона на събраните на хоризонта сиви облаци. По тялото му премина едва забележима тръпка. Очите му придобиха леко тъжно изражение. Знаеше, че моряците щяха завинаги да го прокълнат и запомнят като капитана, изпратил безпомощния и възкръснал океански лайнер обратно в неговия гроб на дъното на морето. Беше се стегнал в очакване на рева от двигателя на ракетата и голямата експлозия, която щеше да превърне „Титаник“ в хиляди миниатюрни частици, когато чу звука на тичащи стъпки откъм рубката и радистът нахълта в мостика.
— Капитане! — изломоти той. — Спешен сигнал от американска подводница!
— Трийсет секунди до изстрелване — разнесе се гласът от интеркома.
Докато подаваше съобщението на Пароткин, в очите на радиста се четеше неприкрита паника. То гласеше:
КОРАБ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ДРАГЪНФИШ ДО МИХАИЛ КУРКОВ НА СССР КОРАБОКРУШИРАЛИЯТ МОРСКИ СЪД КРАЛСКИЯТ ПОЩЕНСКИ КОРАБ ТИТАНИК ПОД ЗАЩИТА НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ВСЕКИ ОТКРИТ АКТ НА АГРЕСИЯ ОТ ВАША СТРАНА ЩЕ ПРЕДИЗВИКА НЕЗАБАВНА ПОВТАРЯМ НЕЗАБАВНА ОТВЕТНА АТАКА
ПОДПИС КАПИТАН НА КОРАБ НА САЩ ДРАГЪНФИШ
— Десет секунди и започвам обратно броене — разнесе се кухият глас на ракетния техник. — Седем… шест…
Изражението на Пароткин беше като на човек получил току-що един милион рубли по пощата.
— … пет… четири… три…
— Преустановете броенето — нареди той с ясен глас, така че да нямаше недочули и неразбрали.
— Преустановете броенето — повтори първият офицер по телефона в мостика. По лицето му се стичаше пот. — И закрепете ракетата.
— Добре — рязко каза Пароткин. — На лицето му се появи усмивка. — Не е точно каквото ми бяха казали да направя, но мисля, че началниците на Съветските военноморски сили ще ме разберат. Все пак, „Михаил Курков“ е най-добрият кораб от този вид в целия свят. Ние не бихме искали да го унищожим само заради безразсъдната и глупава заповед на един човек, който без съмнение е мъртъв, нали?