Да извадим „Титаник“

— Предполагам, че то вече не е тайна — сви рамене Пит. — Руснаците не преследват самия кораб, а един рядък елемент, наречен бизаний, който е потънал с „Титаник“ през 1912 година. Правилно обработен и вкаран в усъвършенствана отбранителна система, той, както съм осведомен, ще направи междуконтиненталните балистични ракети да изглеждат старомодни като летящи динозаври.

Чийф Баском подсвирна тихо и продължително с уста.

— Искате да кажете, че това чудо е все още някъде долу?

— Да, но е затрупано под няколко тона развалини.

— Никога няма да доживеете да го видите, Пит. Никой от вас… както и никой от нас. До сутринта „Титаник“ ще бъде напълно разрушен. — По лицето на Превлов не се четеше гняв, а нещо като кротко задоволство. — Наистина ли не допускате да се случи нещо непредвидено? И че всеки провал не е подкрепен с алтернативен план? Ако ние не можем да притежаваме бизания, и вие няма да го притежавате.

Пит го погледна с известно объркване.

— Не разчитайте повече на кавалерия, или във вашия случай, на казаците, които ще се втурнат да ви спасяват, Превлов. Вие доста се потрудихте, но играехте срещу един американски идиом, познат като „измамна палуба“. Вие сте подготвили всичко, освен план на действие в случай на измамна игра. Не знам как е била изработена схемата. Трябва да е била чудо на съзидателната хитрост и вие сте приготвили въдица, въже и тежест за рибарската мрежа. Съжалявам, капитан Превлов, но плячката принадлежи на победителя.

— Бизаният принадлежи на руския народ — важно заяви Превлов. — Той е откраднат от земята ни от вашето правителство. Не ние сме крадците, а вие, Пит.