Да извадим „Титаник“

Почти в същия момент от другата страна на земята, някъде в огромната, далечна пустош на Тихия океан една голяма подводница с форма на пура се промъкваше безшумно дълбоко под ленивите вълни.

Уплашени от приближаващото се чудовище, рибите се стрелкаха в дълбочините, а в гладкия черен кожух мъжете подготвяха изстрелването на четири балистични ракети по разпръснати цели, отдалечени на шест хиляди мили на изток.

Точно в 15:00 часа първата от големите ракети запали двигателя си и предизвиквайки вулкан от бели водни пръски се издигна с оглушителен рев в синьото небе над океана, след трийсет секунди тя беше последвана от втората, после от третата и накрая от четвъртата ракета. После, оставяйки дълги ярки стълбове от оранжев пламък, квартетът за потенциално масово унищожение се изви в безкрая и се изгуби.

Трийсет и две минути по-късно, докато се връщаха по по-ниска траектория, ракетите изведнъж избухнаха една след друга и превръщайки се в гигантски кълба от пламък, се разпаднаха на около деветдесет мили от съответните им цели. Това беше първият случай в цялата история на американското ракетостроене, когато обслужващите техници и инженери и военните офицери, които държаха юздите на програмите за национална отбрана, приветстваха ненадейния и привидно унищожителния край на съвършено изстрелване.