Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Странно, че никой не ви е видял да се качвате — смънка Спенсър.
— Няма нищо странно — рече Пит. — Докато помагах на лейтенант Фъргъс и групата му да прехвърлят преградите на задната товарна палуба, а после да ги скрия в някогашната каюта на главния стюард на палуба В, вие се бяхте събрали в гимнастическия салон и очаквахте сърцераздирателната ми реч за личното пожертвувание.
Спенсър поклати глава.
— Да ни будалкаш всички от толкова време.
— Не мога да не ти го призная — обади се Гън. — Наистина успя да ни заблудиш.
— При това руснаците за малко не откраднаха играта. Не ги очаквахме преди стихването на бурята. Да се качиш на борда по време на затишие в центъра на урагана, е отличен ход. И той почти успя. Ако Джордино или адмиралът, или аз не бяхме предупредили лейтенанта, а само ние тримата бяхме осведомени за присъствието на Тюлените, Фъргъс нямаше да може да знае кога да атакува.
— Нямам нищо против да си призная — каза Сандекър. — В един момент наистина си помислих, че с нас е свършено. Джордино и аз — пленници на Превлов, а Пит — мъртъв.
— Кой знае — рече Пит, — ако вертолетът не се беше заклещил на палубата за разходки, сега щях да спя някъде в дълбините.
— Господин Пит обаче — отбеляза Фъргъс — изглеждаше крайно разпален, когато влезе в каютата на главния стюард. Смел човек е той. За малко да се удави, със сцепена глава, той въпреки това настоя да преведе групата ми през този плаващ музей, докато открием вашите съветски гости.
Дана гледаше Пит по особен начин.
— Колко време се кри в тъмнината, преди да се появиш с цялото си величие?
Пит вяло се усмихна.
— Минута преди да почнеш стриптийза.
— Негодник такъв! Стоял си и си ме оставил да стана за посмешище — кипна тя. — Оставил си ме да ме ползват като парче говеждо във витрина на месарница.
— И аз те използвах, мила моя, по необходимост. След като видях в гимнастическия салон трупа на Удсън и изпотрошеното радио, не ми трябваше циганка да ми предскаже, че приятелчетата от Украйна са вече на борда. Тогава събрах Фъргъс и групата му и ги поведох към помещението за котлите, предполагайки, че руснаците вече ще охраняват екипа по изпомпването. И се оказах прав. Първостепенните задачи трябваше да вървят по реда си. Който контролира помпите, контролира лайнера. Когато разбрах, че ще се окажа повече пречка, отколкото в помощ за побеждаването на охранителите, взех един Тюлен и тръгнах да търся вас. След като пребродихме половината кораб, най-подир чух гласове от салона за хранене. Тогава наредих на Тюлена да хукне обратно долу и веднага да доведе подкрепление.
— Значи си провеждал великата тактика на разтакаването — вметна Дана.
— Точно така. Имах нужда от всяка секунда, която можех да изпрося, да взема назаем или да открадна, докато Фъргъс се появи, за да изравним сили. Затова задържах положението до последния миг, преди да се появя.
— Поел си голям риск — обади се Сандекър. — Едва не пропусна второ действие, нали?
— За мен две неща имаха значение — поясни Пит. — Едното беше съчувствието. Познавам ви, адмирале. Независимо от каменната ви като статуя външност, вие ще помогнете на възрастна жена да пресече улицата, ще нахраните и някое улично животно. Вероятно щяхте да чакате до последния момент, преди да отстъпите, но щяхте да отстъпите. — После Пит обгърна с ръка раменете на Дана и бавно извади от джоба на шубата, с която я бе наметнал, противно на вид оръжие. — Второто беше застрахователната ми полица. Фъргъс ми даде назаем това нещо, преди да е започнал купонът. Нарича се „Стоунър“. То изстрелва облак от мънички, подобни на игли флачети. Можех да покося Превлов и половината от хората му с един изстрел.
— Пък аз те помислих за кавалер — обади се Дана с изкуствена горчивина в гласа. — А ти си ме загърнал с шубата си, за да не намерят у теб оръжие, когато те претърсват.
— Трябва да признаеш, че твоето… хм… че както бе изложена на показ, послужи като съвършено отвличане на вниманието.
— Моля да ме извините, господине — намеси се Чийф Баском, но защо тази ръждясала гемия представлява такъв интерес за руснаците?
— И аз се питах това — добави Спенсър. — Какво му е толкова ценното?