Островът на изкушението

Заради това усложнение тръгна късно за уговорката си на Грейт Портланд Стрийт. Когато колата й паркира пред частната клиника, нервите й се изостриха до краен предел. Умишлено бе оставила прегледа за Лондон, понеже докторката й беше доверена приятелка, и в случай че новината се окажеше лоша, държеше да я чуе от дружелюбно настроен източник, а не от отегчен калифорнийски лекар, който се срещаше със стерилни жени по-често, отколкото тя с отражението си в огледалото.

— Имам хубава новина за теб, Стефани — обяви доктор Хаяши, моментално избавяйки я от преизподнята. — Репродуктивната ти система функционира нормално. Не виждам причина да заченеш без лечение.

Стиви вдигна очи нагоре в знак на благодарност към Бог, което беше лицемерно от страна на атеистка като нея, и седна на стола.

— Благодаря ви.

— Както вече говорихме, съветвам те да изпратиш и съпруга си на преглед. — Доктор Хаяши я гледаше приятелски над очилата си с рогови рамки. — Тоест ще трябва да обсъдите въпроса в най-близко бъдеще, нали така?

— Да, знам.

Зандър дори не подозираше, че си е записала час при доктор. След откровения разговор за връзките му с Жан Моро контактите с него й се струваха все по-трудни и по-трудни. Когато настъпи моментът да отпътува за снимките, беше изпитала тайно облекчение. Трябваше й време за размисъл. Колкото и да имаше вяра в думите му, някои елементи от разказа му просто не се връзваха. Омръзнало й беше от тайни. Нали уж бракът носеше чувство за сигурност и увереност ако не в друго, то поне в близкото познаване на партньора ти. Напоследък обаче, главно през изминалите шест месеца, имаше усещането, че живее с непознат. И Зандър го съзнаваше.