Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Господи, плачеш ли?
- Не. - Селена протегна ръка. - Не плача.
Дай ми телефона, дай ми...
Куин се приближи до нея и повдигна лекичко брадичката й.
- Какво става?
Докато палецът му се плъзваше по бузата й, той остави шибания телефон на мястото му върху нощното шкафче. С екрана надолу.
- Почуках, но никой не ми отговори - обясни. - Притесних се.
Лейла потрепери и затвори очи; нервите й все още вибрираха от това, че се бе разминала на косъм.
- Просто четях нещо тъжно онлайн. Май съм по-емоционална, отколкото предполагах.
Куин приседна до нея.
- Много гадости се струпаха през последните няколко дни...
Преди да осъзнае какво прави, Лейла избухна в сълзи, отпуснала глава върху яките му гърди.
Силните му ръце я прегърнаха и той я задържа нежно, оставяйки я да се наплаче... и мисълта, че според него тя плаче само защото беше бременна с близнаци и хормоните й бушуваха, я накара да заплаче още по-силно.
Лейла плачеше за дългите месеци, изпълнени с лъжи и измама; за всички пътувания до онази поляна; за това, че тайно се бе измъквала от къщата; за това, че бе използвала колата, която Куин й беше купил, за да го прави.
А най-вече, и това бе по-ужасно от всичко, плачеше заради чувството на загуба така голяма, сякаш някой бе умрял пред очите й, а тя с нищо не бе могла да му помогне.
Образи с Кор връхлитаха ума й - опитите му да си придаде по-хубав вид и винаги да бъде чист, дори когато идваше направо от битка... начинът, по който изглеждаше под онзи душ, силует на фона на завесата, докато оргазмът разтърсваше тялото му... чувството на поражение, с което бе навел глава, докато се взираше в огъня, сякаш някаква жизненоважна част от него бе оголена и изцеждаше кръвта му, отслабваше го, променяше го.
Опита се да си каже, че така е най-добре. Никакъв двойствен живот повече. Никакво притворство. Никакво криене на телефона, нито страх, че са я разкрили.
Никакъв Кор...
- Ще се обадя на доктор Джейн - разтревожено каза Куин и посегна към стационарния телефон.
- Какво? Не, аз съм...
- Колко лоша е болката в гърдите?
- Какво? - попита Лейла, подсмърчайки. - За какво...
Той посочи гърдите й и когато погледна надолу, Лейла видя, че се бе вкопчила в предницата на нощницата си, стиснала меката материя в юмрук.
Там беше източникът на сълзите й, помисли си. Те идваха от сърцето й.
- Честна дума - прошепна тя. - Добре съм. Просто имах нужда да си поплача... толкова съжалявам.
Куин се поколеба с ръка над слушалката, но дори когато най-сетне я отдръпна, Лейла разбра, че не й е повярвал.
- Мисля, че трябва да хапна нещо - каза тя.
В това нямаше и зрънце истина, ала Куин начаса се зае -обади се на Фриц, вместо на лекарите, и поръча цял куп храна.
От тревогата му за нея и грижовността му Лейла отново се разплака.
Прескъпа Скрайб Върджин... тя беше в траур, нали така?
46
- И ТАКА, КАЧВАМЕ СЕ ЕТО ТУК.
Селена улови ръката, която Трез й подаде, и прекрачи над ръба на първото вагонче. Заедно с още пет като него, то беше разположено върху релси и имаше две седалки една до друга, с преграда, която се вдигаше над плиткия капак. След като Трез се присъедини към нея, служител в униформа им кимна от контролното табло в другия край на платформата.
- Натам ли отива? - попита Селена и посочи едно възвишение. - Ще го изкачим ли?
Трез трябваше да се прокашля. Два пъти.
- Ъ, да. Ще го изкачим.
- Господи,толкова е високо!
- Аз, ъъъ, аха. Високо е.
Тя се обърна да го погледне, докато преградата се спускаше пред тях.
- Трез, сериозно, ако ти е лошо...
Последва друсване и ето че те се понесоха напред, а колелата затракаха, докато се въртяха все по-бързо и по-бързо.
- На теб обаче страшно ще ти хареса - каза той и я целуна. -Няма да е зле да се хванеш.
Започнаха да се изкачват... почти вертикално, от което гърбът на Селена се притисна в меката седалка, докато ръцете й стискаха здраво металната пречка. За миг й се прииска да беше взела ръкавиците, които Фриц й беше предложил, но после напълно забрави всякакъв дискомфорт.
Все по-нависоко и по-нависоко... невъзможно високо.
Изви глава настрани и се усмихна широко.
- Господи, толкова сме високо!
А все още бяха едва на половината разстояние до върха. Тракането на колелата се усили, друсането - също, докато на Селена не й се стори, че някой натиска раменете й. Вятърът се усили и стана по-студен, косата й се развяваше, якето й се бореше да задържи топлината на тялото й.
- Гледката е невероятна - ахна тя.
Не беше толкова високо, колкото предишната вечер, ала без нищо, което да я разделя от простора под нея, никакво стъкло, което да я изолира от пропадането, нищо освен релсите пред тях и увеличаващото се разстояние до земята, тя имаше чувството, че лети.