Сенките

Кор оголи зъби.

- Остави ме на мира.

- За да си намериш смъртта ли?

- Остави ме!

Ехото от вика му отекна по протежение на цялата уличка, рикоширайки между тухлените стени, преди да се издигне в мрака като ято прилепи, излетели от пещера.

Лицето на Зайфър беше разкривено от ярост.

- Те са въоръжени, забрави ли? Или миналата нощ за теб е просто смътен спомен?

- Открай време имат оръжия!

- Не като тези!

Кор сведе поглед към убиеца в краката си. Дори и почти разчленен, той все още се движеше, ръцете му се мъчеха да сграбчат въздуха като на забавен кадър, краката му потръпваха в яхния от вътрешности и черна кръв.

Кор се озъби, а после нададе вик и го прониза в гърдите, изпращайки го в нищото. Лумналата светлина беше толкова ярка, че го заслепи. Ретините му обаче бързо се съвзеха и само след няколко примигвания зрението му се проясни.

Нуждаеше се от още. Трябваше да открие още лесъри... както и нещо друго.

- Намери ми курва - кресна той.

Зайфър се сепна.

- Какво?

- Чу ме. Намери ми курва и я доведи в къщурката.

- Жена или вампир?

- Няма значение. Само се погрижи да й се плати достатъчно, за да е съгласна.

Очакваше въпроси, ала такива не последваха. Зайфър просто кимна.

- Както желаеш.

Кор си тръгна, готов да ловува, да се бие, да убива. Преди да се отдалечи тичешком, той хвърли свиреп поглед през рамо.

- Руса. Искам да е руса. И да има дълга коса.

- Знам на кого да се обадя.

Кор кимна и се втурна по уличката, а тежките му ботуши думкаха по паважа. Подуши вятъра и мозъкът му се зае да пресее миризмите на изгорели газове и евтини ресторанти, некъпани бездомни хора и гниеща риба в реката.