Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Разбирам защо не е казал нищо - измърмори Големия Роб и свали бинокъла. - А тя е направо... неземно красива.
- Освен това е прекрасна жена.
- Знае ли какво... ами с какво се занимава той? Искам да кажа, такава изискана дама...
- Честно казано, според мен това е последното, което я интересува точно сега.
- О, да. Със сигурност. Абсолютно.
Ай Ем го погледна.
- Не се притеснявай, аз ще поема оттук. Можеш да се връщаш в клуба.
Големия Роб кимна.
- Наистина трябва да вървя.
Въпреки това се поколеба и Ай Ем протегна ръка.
- Що се отнася до плановете за бизнеса, ще се погрижим за всички, обещавам ти. Каквото и да се случи.
Големия Роб стисна ръката му.
- Благодаря, мой човек. Но трябва да ти кажа, че страшно ни харесва да работим за вас. Освен това не съм сигурен, че Мълчаливия Том би издържал още едно интервю за работа. Онова, когато се кандидатира при Трез, замалко не го уби.
- Да, мисля, че откакто го познавам, не е казал повече от дванайсет думи. Шофирай внимателно.
- Благодаря. Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
Големия Роб остави бинокъла на бюрото и поспря за миг, загледан в Трез и Селена, които тъкмо се разхождаха между блъскащите се колички и въртележката с чаени чаши. След това поклати глава и се отправи към изхода, затваряйки вратат а след себе си.
Ай Ем отново погледна часовника си.
Три часа.
А после какво? Какво щеше да стане с майкен.
Ами ако Трез и Селена имаха нужда от него, а той бе навън, за да се срещне с онази жена?
Исусе, след цял живот, прекаран във въздържание, направо не можеше да повярва, че се бе уговорил да остане насаме с някого от другия пол. И то не за да си приказват.
Не, определено не беше в настроение за приказки.
Разтърка очи и си я представи, обвита в онези бледосини одежди, при което желанието да се отърве от всички онези пластове, които я скриваха, стана почти обсебващо. Мамка му, ако не беше толкова изтощен, сигурно щеше да прекара целия ден, взирайки се в тавана, мислейки си какво ще й направи. Вместо това бе потънал в безпаметен сън с ерекция и се беше събудил с нова. И не беше направил нищо по въпроса. Ако беше мастурбирал, всичко щеше да му се стори прекадено истинско.
По някаква причина не бе казал нито дума на брат си за това, че бе отишъл в Територията, нито за жената, която бе срещнал, нито за срещата, която си беше уговорил.
В сравнение с онова, пред което бе изправен Трез, неговото беше нищо работа. Пък и във всичко това имаше усещане за недействителност, което, с учудване бе установил Ай Ем, му се искаше да остави недокоснато.
Може би защото така нещата не бяха толкова плашещи?
Пък и беше почти сигурен, че няма да отиде. Как би могъл да остави...
Не, нямаше да отиде. За първи път в живота си Ай Ем не беше сигурен, че може да си има доверие да не се превърне в животно с горката жена. Пък и тя вероятно беше размислила. Да се срещне с непознат мъж насред нищото? Би трябвало да е луда, за да го направи. Особено при положение, че би трябвало да се досеща какво иска той.
Не, каза си Ай Ем. Никой от тях нямаше да отиде в онази хижа в полунощ. И така бе най-добре за всички.
Наистина.
Абсолютно.
45
- МЪРТЪВ Е! О, СЪДБИ, ОТИДЕ СИ... ЩЕ ПРЕСТАНЕШ ЛИ?!
Не, помисли си Кор. Нямаше.
И той продължи да забива ножа си, а черната кръв на лесъра обливаше лицето, гърдите, ръката му. Черна кръв се стичаше по студения асфалт. Черна кръв влизаше в очите му. А той все така не спираше, пронизвайки тялото навсякъде, но не и в празния гръден кош, докато Зайфър му крещеше, дърпаше го, ругаеше.
Напразно. Излязъл извън контрол, той бе звяр, отскубнал се от каишката си, мозъкът му се рееше над физическото тяло и го тласкаше да убива, да убива, да убива...
Най-сетне мощно дръпване го откъсна от жертвата му, откопчи го от обезобразения, плувнал в лепкава черна кръв труп.
Кор изобщо не беше съгласен с тази насилствена промяна на местоположението му. Завъртя се рязко, замахвайки с кама, която се размина на сантиметри от гърлото на Зайфър. Войникът отскочи назад и извади оръжието си, готов за битка.
Разкъсван надве от порива да се хвърли напред и да отстъпи, Кор пъхтеше и дъхът му излизаше на облаци от устата му. Беше изскочил от изоставената фермерска къща сам, поемайки към бойното поле полугол и напълно обезумял.
И го беше направил за доброто на своите войници.
- Какво ти става? - попита Зайфър. - Какво те измъчва?