Ръката на пророка [bg]

— Трябва ли да угасиш една светлина, за да запалиш друга?

— Моля? — Катлийн го погледна и избърса сълзите си с ръкав, после пак посегна към кърпичката си. — Какво искаше да кажеш?

— Трябва ли да престанеш да обичаш Дейвид, защото обичаш Джейми?

— Не… аз…

— Може би сега ще видиш Катлийн Филипс малко по-ясно на тази двойна светлина. — Том я погледна в очите. — Винаги ще обичаш Джейми. Приеми това и го носи в себе си в бъдещето.

— Катлийн, веднъж ти ми каза, че си готова да се откажеш от всичките си научни степени, от абсолютно всичко, за да станеш майка. — Той се усмихна широко. — Е, миличка, сега е твоят шанс.

— А Дейвид?

— Не знам. Но ти често си ми повтаряла, че Дейвид много иска дете. По дяволите, та нали той настояваше да осиновите!

— Само че това ще е синът на Джейми. Как би могъл да обича…

О’Брайън сви рамене.

— Нямам представа. Обаче бебето ще има едно предимство.

— Какво?

— Баща му е спасил живота на Дейвид. Това означава нещо. Дай шанс на Дейвид, Кат. Той е чудесен човек.

Тя кимна и сведе очи.

О’Брайън подхвана брадичката й и повдигна лицето й. Погледите им отново се срещнаха.

— И не забравяй, че детето ще има още едно голямо предимство, за да спечели сърцето на Дейвид.

— Какво?

— Ще е наполовина твое.

Катлийн се усмихна и кимна.

— Ще ми се тази книга да предсказваше как ще завърши всичко това.

Том се засмя.

— Ще ти се, естествено.

Тя се изправи, избърса сълзите си с носната кърпичка и я прибра в джоба на жилетката си.

— По-късно пак ще ми потрябва. — Усмихна се през сълзи. — Искаш ли да ти помогна с количката до стълбището?

— Не — категорично поклати глава О’Брайън. — След всичко, което ми изтресе тази вечер… Унищожаващи света астероиди, бебета, тайнството на майчинството… Ще ударя още едно уиски. Или още две. После ще почакам своята прекрасна Ема. — Ухили се. — Която ще благодари на Господ, че може да прибере любимия си пияндурник с инвалидна количка.

Катлийн поклати глава и се усмихна. После се наведе и го целуна по бузата.

— Ти си побъркан, Томи. Какво щях да правя без теб?!

Той махна на бармана, след това вдигна поглед към нея и се ухили още по-широко.

— Цял съм твой, малката.

Катлийн се разсмя и това я накара да се почувства по-добре.

— Ще се видим на вечеря — каза тя. — Сега обаче трябва да направя нещо, което не съм правила от много отдавна. Ще отида до манастира и ще се помоля.

— За бъдещето на света ли?

Археоложката кимна и сложи длан върху корема си.

— И за нашето.

Том я изгледа над очилата си.

— А после?

— После ще се разходя по склоновете на Дун И.

— Но бурята се…

— Всичко ще е наред. — Катлийн с усилие преглътна.