Ръката на пророка [bg]

— Не, само до две хиляди петдесет и шеста.

— Аз го прочетох — каза тя и долови умора… а може би и страх в собствения си глас.

— И? Какво гласи то?

Катлийн се наведе към него и каза тихо:

— Това неслучайно е последното предсказание на Броихан.

— Заради викингите, нали? Те са ги нападнали и…

Катлийн поклати глава.

О’Брайън пребледня.

— Тогава?

Катлийн бръкна в чантата си и извади малък бележник.

— Това е преводът ми. Искаш ли да го чуеш?

Том й вдигна показалец, за да почака. Допи нейното уиски и подвикна на сервитьорката:

— Още два макалана, ако обичате.

Катлийн го докосна по ръката.

— Аз не искам повече, Том.

— Изобщо не поръчвам за теб. — О’Брайън отново се обърна към сервитьорката. — И нека са големи, скъпа. Имам чувството, че ми предстои да чуя нещо апокалиптично.

Катлийн кимна.

— Нямаш си представа колко си прав.

Сервитьорката донесе двете чаши и Том изпи първата на екс. После погледна приятелката си и каза:

— Добре, готов съм. Давай.

Катлийн извъртя бележника към светлината на огъня и дълбоко си пое дъх.

— „Хиляда триста осемдесет и едно лета, след като перото на тоз монах пергамента докосва, през месеца, когато се агнят овцете, не ще проговори веч устата човешка. Ще помръкнат очите ни и жива душа не ще остане. Ще загине нашият свят от съзвездието, що някой ден Колъмкиле ще назоват, Ноев гълъб. Ще падне крилото му, голямо колкото северния остров, що е три хиляди и седемстотин хайда голям, огнен ужас смъртен удар ще нанесе на аварската земя в планината, где река Алута извира, и няма веч слово човешко да се чуе, ни глад, ни война да ни мори, понеже не ще има веч люде. През дверите небесни Пастирът и паството Негово трябва да минат и ще посрещне всички Бог, каквато и вяра те да изповядват“.

Затвори бележника и го пъхна в чантата си. В пустия ресторант се чуваше само съскането на горящия торф и воят на вятъра навън.

Накрая Том наруши мълчанието.

— Астероид?…

— Може би комета.

— Северен остров, голям три хиляди и седемстотин хайда?

Катлийн посочи старинната карта на Шотландия, която висеше над камината.

— Той говори за Скай. Вторият по големина остров в Хебридите. Староанглийската мярка за площ хайде четиристотин осемдесет и пет декара. Площта на Скай е хиляда осемстотин и тринайсет квадратни километра. Получава се същата цифра, каквато дава Броихан — три хиляди и седемстотин. Трябва да е Скай.

— Скай е дълъг над деветдесет и пет километра! — О’Брайън се облещи. — И на места е широк трийсет.

— Според мен това със сигурност може да се определи като унищожителна катастрофа. — Катлийн се отпусна назад и скръсти ръце. — Ти как смяташ?