Ръката на пророка [bg]

О’Брайън избута инвалидната си количка до нея.

— Остроумия ли? Остроумия?! — Той поклати глава.

— Нещастна, тънеща в невежество жено, нито капчица ум ли нямаш, че не познаваш такива съвършени бисери на мъдростта? Трябва да четеш повечко.

Катлийн се засмя, почти забравила мъката си. После Ема постави ръка на рамото на Том и археоложката отново изпита вече познатата тъпа болка на празното място, където по-рано беше сърцето й.

И все пак двамата бяха прелестна двойка. Радваше се за своя най-добър приятел, но… Видя как О’Брайън нежно целува дланта на Ема. Сърцето й се късаше, когато се намираше в близост до току-що влюбени… Тя прехапа устна. Наистина се измъчваше.

Катлийн запримигва, за да прогони сълзите, прокашля се и каза:

— Томи, какви ги вършиш, по дяволите? Трябва да си в болницата и да не мърдаш от леглото! — Намръщи се и размаха показалец. — Винаги съм знаела, че си малко смахнат, но да се вдигнеш и да дойдеш чак тук?!

— Уф, недей сега да ни разваляш удоволствието от срещата с това мърморене — отвърна той и вдигна ципа на якето си. — И като си помисля, че се канех да ти благодаря задето ни посрещна във Финъфорт! — О’Брайън сърдито скръсти ръце. — Май няма да го направя.

— Кат, и аз му се карах, и докторите го убеждаваха, но не ни послуша — включи се Ема. — Щом чу за погребението на Джейми, край. Заяви, че ще дойде, и толкова.

Том погледна геоложката с престорен гняв.

— Карала ми се била тя… о, да, това е точната дума.

Катлийн се наведе и го целуна по челото. Той й действаше невероятно ободряващо.

— Идиот такъв — усмихна му се тя и го прегърна. — Идването ти означава много за мен. В момента ужасно се нуждая от твоето присъствие. Но ти го знаеш, нали?

О’Брайън нежно я погали по бузата.

— Разбира се, че го знам. — Ухили се. — Един за двама…

Катлийн също се усмихна.

— И двама за един.

Опита се да удължи този момент, да задържи усмивката си, но скоро усети, че лицето й помръква. Видя го в тъжните очи на Том, когато двигателят на ферибота забоботи малко по-тихо и корабът опря нос в кея на Йона. В същия миг небето обгърна острова в мрачните сенки на бурята и задуха още по-студен вятър.

Когато спуснаха рампата, Катлийн избърса очи с опакото на ръкавицата си и погледна О’Брайън и Ема.

— Време е да се сбогуваме с един добър приятел и неговия баща.

Докато вървяха по кея, Том се обърна към геоложката.

— Чакай малко, миличка. — Ема спря и О’Брайън вдигна поглед от количката си към Катлийн. — Трябва да поговорим с теб за нещо.

Катлийн знаеше за какво.

— Какво стана с книгата, Кат?

Тя пъхна ръце в джобовете на палтото си.

— Така и не я намериха.

За пръв и единствен път си позволяваше да излъже своя най-добър приятел.