Ръката на пророка [bg]

Дейвид замислено потърка ръце, сякаш за да се стопли.

— Отидох при паметника на Бийтън, за да разбера от следите от онзи ужасен момент какво си открила в Джейми, а не си намирала в мен.

— Недей, Дейвид. Не е…

— Тогава осъзнах, че отговорът не е сред останките от онази страшна нощ. — Той поклати глава. — Отговорът е тук. Между нас. — Дейвид я хвана за ръцете и я притегли към себе си. — Обичам те, Катлийн. Обичам те от мига, в който за пръв път те видях да пресичаш кампуса. — Усмихна се тъжно. — Носеше бял пуловер и слънцето блестеше в косата ти… Приличаше на… ангел. — Обхвана лицето й в шепи. — Ти няма за какво да съжаляваш. За разлика от мен.

Катлийн поклати глава.

— Напротив, по дяволите! Дейвид…

— Аз пропуснах… — Той потръпна, сякаш този факт му причиняваше физическа болка. — Или избягвах всички онези възможности да разпалвам страстта, която винаги е тлеела в теб. Държах те на разстояние. Държах и двама ни на разстояние. — Очите му се напълниха със сълзи. — Може би защото така и не можах да ти дам бебе. Знам, че повече от всичко на света искаше дете, но не можах…

— О, Дейвид, моля те, недей!

Съпругът й избърса една сълза от окото си, прокашля се и нежно я целуна по бузата. После се изправи и повдигна брадичката й, за да я погледне в очите.

— Джейми е мъртъв, Катлийн — прошепна той. — И знаеш ли, завиждам му на това копеле.

Взе шлифера си и тръгна към вратата, но спря и се обърна.

— Уговорих се с един рибар да ме закара на Мъл. Ще взема ферибота за Оубън и оттам ще замина за Лондон.

И се усмихна — по-скоро мимика, отколкото чувство.

— Този път наистина заминавам. Ще отседна в „Ройъл Кингстън“, ако имаш нужда от мен.

Дълго се взира в нея, после излезе и тихо затвори вратата.

Катлийн остана за момент неподвижна, но сякаш времето прескочи напред и изведнъж тя осъзна, че тича по калдъръмената алея под дъжда.

— Дейвид — промълви археоложката, когато го настигна в началото на кея. — Случиха се невероятно много неща, объркана съм. Трябва ми време. — Думите й се извисиха над вятъра. — Аз все още те обичам.

Той плъзна показалец по мократа й буза.

— Минаха толкова години, а трябваше Джейми да умре, за да ме накара да проумея нещата… да видя нас с теб такива, каквито сме наистина. Животът ми без теб е лишен от смисъл. Имам нужда от тебе, Катлийн. Ще направя всичко, за да те върна при себе си. — Дейвид се наведе, леко я целуна, продължи до края на кея и се качи на очакващата го лодка.

Старият рибар запали извънбордовия двигател и плоскодънната лодка запори бялата пяна на вълните. Започваше поредната океанска буря. Когато стигнаха до средата на залива. Дейвид се обърна, махна й за довиждане и изчезна в дъжда.