Ръката на пророка [bg]

Катлийн се поколеба, после го огледа.

Носеше идеално ушит черен костюм с жилетка и пъстра вратовръзка — явно целеше да прави впечатление с вида си. Драматично наметнатото на раменете му жълто-кафяво палто само потвърждаваше преценката й, а златните пръстени с диаманти, които блестяха на двете чу кутрета, я доказваха окончателно. Когато непознатият застана до нея, Катлийн видя, че са еднакви на ръст.

— Знам, че сте тук по тъжен повод — продължи той и пълните му устни се извиха в хладна усмивка. — Обещавам да не ви отнема много време.

Катлийн се обърна към Ема и Том.

— Идвам след малко.

— Сигурна ли си? — попита О’Брайън, като не преставаше да наблюдава непознатия.

— Успокой се, Томи. Вървете, ще ви настигна.

Том кимна и Ема забута количката му по уличката.

Мъжът си сложи печалната маска на погребален агент.

— Жалко за господин Камерън. Какво казвахте вие американците? — Той повдигна показалец. — А, да, „само добрите умират млади“.

— Какво искате?

Черните му очи проблеснаха като късчета обсидиан и мъжът се приближи още повече.

— Къде е книгата, доктор Филипс?

— Знаете ли причината, поради която Ватиканът толкова много се интересува от тази книга? — попита тя.

Изненадата се появи и изчезна от лицето му само за миг, ала потвърди подозренията й.

— Нямам никакви връзки с Ватикана, доктор Филипс — отвърна той. — Не знам защо си мислите така.

Стоеше толкова близо до нея, че я лъхна сладкият дъх на одеколона му.

— Вижте сега — каза мъжът и лицето му се напрегна. — Някои могъщи сили няма да се спрат пред нищо, за да получат тази книга. — Пак й отправи ледена усмивка и прибави: — Ако съдействате за нейното връщане обаче, ще се погрижа вашата катедра да получи щедро дарение. Вие също ще бъдете възнаградена.

— А ако откажа?

Непознатият се обърна към залива, като придържаше наметнатото на раменете си палто за яката, за да не го отвее силният вятър.

— Вашият отказ несъмнено ще предизвика гнева на човека, за когото работя. — Рязко се извъртя и я прониза с поглед. — А неговият гняв понякога не знае граници.

Катлийн се огледа. Наоколо нямаше жива душа, освен двама рибари, които насочваха лодките си към средата на залива.

Тя уви по плътно на шията си шала на Джейми с червено-черното каре на рода Камерън — подарък от Кенет.

— Беше ми интересно да си поговорим — погледна си часовника, — но вече трябва да тръгвам.

Пронизващите му очи проблеснаха.

— Защо просто не ми кажете къде е книгата, доктор Филипс?

— Не знам.

— Лъжете.

— Нима?

— Да. И играете опасна и глупава игра.

Тя продължи да го гледа още няколко секунди и отвърна: