Ръката на пророка [bg]

Викингите вярвали, спомни си тя, че чукът на Тор е направен от дъб, а според друидите в могъщите дъбови клони вибрирала енергията на боговете. Келтите смятали, че дъбът притежава способността да помага…

Вторачена в тъмните клони, Катлийн треперливо си пое дъх. Келтите смятали, че дъбът помага при безплодие.

Погледна чашата уиски, отмести я настрани и продължи да наблюдава люлеещите се от бурята клони. В следващия миг видя как вихърът понася към сивото небе последните листа, лъскави и черни от дъжда. Заприличаха й на ято гарвани.

Стана й студено. Тя доближи стола си към огъня и погледна Том, който седеше на масата срещу нея.

Тримата с Ема, която се беше качила в стаята си, бяха единствените гости в „Сейнтс Ландинг“. Последните преподаватели и студенти вече бяха напуснали Йона. Джон Майкълсън бе заминал за Единбургския университет, където щеше да чете публична лекция, но в края на седмицата щеше да се върне с неколцина свои докторанти и да организира опаковането на останалия им багаж.

От известно време двамата с Том мълчаливо седяха край камината, всеки потънал в собствените си мисли.

Накрая О’Брайън наруши тишината.

— Няма ли да го допиеш? — И посочи все още пълната й чаша. — „Макалан“, осемнайсет годишно. Реших, че това великолепно уиски е подходящо за деня, в който погребахме такъв прекрасен човек.

Том вдигна чашата си.

— За Джейми Камерън, човек на храбростта и духа! — Отпи голяма глътка и тресна чашата на масата. — Божествен нектар!

— За Джейми — почти прошепна тя, близна съвсем мъничко и тихо остави чашата си.

О’Брайън я погледна учудено.

— Да не си станала въздържателка след всичко това?

Катлийн сви рамене и отново се вторачи в прозореца.

— Кат, преди да откраднат кодекса на Броихан, аз преведох част от текста — каза той. — В цялата суматоха нямахме възможност да поговорим за това, но сега…

— Том, аз те излъгах за книгата. Тъй де, за това, че е изчезнала. — Катлийн посегна през масата и стисна ръката му. — С Джейми успяхме да я върнем.

О’Брайън като че ли изобщо не се изненада.

— Къде е сега?

— Долу в сейфа.

Той си отдръпна ръката, пресуши чашата си и се втренчи в огъня.

— Защо, Кат? Защо излъга най-добрия си приятел?

— Погледни ме. Том.

О’Брайън се обърна и впери очи в нея. На устните му играеше странна усмивка и той едва забележимо кимаше — явно веднага се беше досетил.

Тя се наведе напред.

— Вярвам ти повече, отколкото на всеки друг. Знаеш го.

— Тогава защо ме излъга, по дяволите?

— Защото трябваше да направя нещо… нещо с книгата. Не бях сигурна, че ще се съгласиш с това, което смятах за нужно…