Ръката на пророка [bg]

Известно време мъжът я гледаше втренчено, после отново разтегли устни в студена усмивка.

— Li fimmini hannu li vudedda pirciati29.

— Е, аз пък мога да пазя тайна.

Той я зяпна, смаян, че знае италиански.

— Нещата може да не свършат дотук — накрая заяви мъжът и се уви по-плътно в палтото си. — Човекът, за когото работя… — Той сви рамене. — Добре де, папата! Папата, porca Madonna30! Той страшно ще се разочарова от отказа ти да ни окажеш съдействие. Неговите възможности…

— Стигат отвъд гроба, така ли? — Все още насочила револвера напред, Катлийн направи крачка към него, развеселена от припряното му отстъпление. — Добре, чуй какво ще ти кажа тогава, дребосъко. Едно от предсказанията, които преведох, се отнася за идния двайсет и първи януари, деня на света Агнеса. Само след няколко месеца.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Предай на папата, че не е зле да се помири с Бог преди тази дата.

— Какво?!

Катлийн прехвърли револвера в лявата си ръка, бръкна в джоба на дънките си и извади един лист.

— Предупредиха ме тези дни да очаквам посещение от Ватикана, затова реших да нося това предсказание със себе си. Слушай внимателно.

— „След хиляда и двеста лета, сред лед, сняг и зимни мъгли, в главата на светия отец папа Инокентий Четиринайсети кръв ще потече там, где кръв не бива да има. В деня на света Агнеса ще почине той и на Светия престол папа Йоан Двайсет и четвърти ще се възкачи“.

— Сега пък самия папа ли заплашваш?!

— Това е написано от монах, който е живял на този остров през осемстотин и шеста година.

— Искаш да кажеш, че идния януари папата ще умре от удар, така ли?

Тя се усмихна.

— Спомни си вашата сицилианска поговорка: Contra lu Celu nun vali difisa — Не можеш да се защитиш от гнева Божи.

— Ти си побъркана богохулна курва! — Мъжът разтърси юмрук. — Сетила си се откъде идвам, значи знаеш по колко опасен път вървиш. Би трябвало да…

— Просто предай на папата каквото ти казах. И запомни: само да се опитате да ми направите нещо, светът ще научи за книгата. Съмнявам се, че това ще се хареса особено на понтифика или неговия наследник.

Погледна си часовника и каза по-спокойно:

— Вече наистина трябва да тръгвам. — Посочи с револвера към края на кея. — Застани там, ако обичаш.

— По дяволите, кучко, какво…

— Не се ебавай с мен. — Археоложката вдигна ударника.

Презрителната маска незабавно падна от лицето на сицилианеца, той кимна и закуцука. Когато стигна до ръба, се обърна към нея.

— Наистина ли ще ме застреляш?