![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Чакай да помисля — каза Йегура. — Принц Вилхелм е син на Густав V, което в такъв случай означава, че той трябва да е чичо на бащата на нашия настоящ крал. Да, такава трябва да е връзката.
— Добре — каза Бекстрьом. — Чичо на бащата на краля.
„Това не прави ли три поколения? — размишляваше наум той. — Три поколения в един и същи род. Не беше ли казал точно това Ериксон?“
— Нещо друго, което скъпият ми брат би искал да знае? — попита Йегура.
— Ами не, това беше всичко. Не забравяй онази информация, която обеща да ми пратиш — припомни му Бекстрьом. „Два важни въпроса плюс една димна завеса може би са достатъчни за момента“, реши той.
— Вече е на път — отвърна Йегура. — Ще я имаш в пощенската си кутия до петнайсет минути.
„Йегура, изглежда, налапа въдицата — помисли си Бекстрьом, когато затвори телефона. — Чудя се колко ли си мисли, че ще му дам за това, че ми помага в продажбата? Онези двайсет процента просто може да ги забрави.“
87
Половин час по-късно Бекстрьом седеше в едно такси на път към полицейския участък и прелистваше купчината листове, които анонимният куриер на Йегура беше оставил в пощенската му кутия петнайсет минути по-рано. На седалката до него стоеше любимата му стара служебна чанта, която той наследи от своя наставник комисар Пиянкинг, и в главата му вече имаше подробен план как щеше да процедира. Оставаше само да намери някой достатъчно ограничен колега, който да го придружи и да му служи за алиби.
„Не само са слабоумни, ами са и мързеливи“, прецени той, докато гледаше оредялата група, която чукаше по компютрите си в голямата съвещателна зала. С изключение на Патицата Карлсон, разбира се, което, изглежда, седеше там през цялото време. Което си беше голям късмет, като се има предвид какви ги вършеше иначе, помисли си Бекстрьом и в същия миг, в който я съзря, внезапно му просветна как ще разреши оставащата малка подробност. Кой би могъл да бъде по-подходящ от Патицата Карлсон, личната лесбийка на полицейския участък в Сулна.
— Бекстрьом — извика Патицата и разпери ръце. — Какво правиш тук? Да не би да си забравил, че е събота, искам да кажа.
— Къде са всички останали? — попита Бекстрьом и кимна към празните бюра около тях.
— Ограничението за наднормено работно време, компенсации, а някои работят навън — обясни Патицата. — А ти какво правиш тук?
— Мисля да взема ключовете за къщата на Ериксон. Защото ми дадоха интересна информация — каза Бекстрьом. — Трябва да проверя едно нещо.
— Сега вече наистина разпали любопитството ми — каза Патицата и му се усмихна. — Последният път, когато се появи в почивните дни, всичко беше тип-топ на следващия ден.
— Трябва да взема някого със себе си — каза Бекстрьом.
— Ами тогава предлагам това да съм аз — каза Патицата. — Имам нужда да изляза и да се пораздвижа. Кисна тук от седем сутринта.
— Много мило от твоя страна, но ти не трябва ли…
— Опитай се да ме спреш — каза Патицата и се усмихна отново.
— Много мило от твоя страна — каза Бекстрьом. — Погрижи се за ключовете от Ериксоновата барака и ще се видим долу в гаража след петнайсет минути. Аз само ще разпечатам няколко страници, които трябва да вземем със себе си.
„Върви като по мед и масло“, мислеше си Бекстрьом, докато разпечатваше копия на всички снимки на интериора, които Ниеми и колегите му от технически отдел бяха направили на местопрестъплението. Натъпка снимките в кафявата си чанта и занесе всичко в стаята си, за да направи последна проверка на спокойствие.
„Никаква небрежност“, напомни си Бекстрьом и взе списъка, който беше направил, преди да тръгне към службата. „Определено никаква небрежност“, повтори си той пет минути по-късно, когато отметна всички точки от дългия списък в малкото си черно тефтерче. След това той го пъхна в чекмеджето на бюрото си, същото чекмедже, където държеше хубавата си руска водка, даже се поколеба за миг, но реши, че точно тази подробност съвсем спокойно можеше да изчака. Заключи чекмеджето, скри ключа на тайното място и взе асансьора до гаража.
— Разказвай — каза Патицата Карлсон, веднага щом той седна на пасажерското място до нея.
— Получих информация — каза Бекстрьом и отвори кафявата си чанта широко, така че тя да може да погледне в нея, и ѝ даде снимките на всичките петнайсет икони, които беше получил от Йегура, докато снимките на малкия Пинокио си стояха на сигурно място във вътрешния джоб на сакото му.