Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Какво е това? — попита Аника Карлсон и поклати глава.

— Анонимен информатор — каза Бекстрьом. — Въпреки че точно този обикновено изпраща и материали. Според мен това може да се окаже нашият мотив.

— Куп стари рисунки — каза Патицата клатейки глава, докато прелистваше купчината със снимки, които той ѝ беше дал. — Във всеки случай не съм ги виждала преди. Да не искаш да кажеш, че тези картини се намират в къщата на Ериксон?

— Няма да навреди да хвърлим още един поглед — каза Бекстрьом и красноречиво сви рамене. — Макар да се страхувам, че те са се озовали в онези бели кашони, които нашите свидетели са видели как някой изнася от къщата. Рисунките, които виждаш на снимките, са стари руски икони, които Ериксон получил, за да ги продаде от името на някакъв клиент. Някои от тях били много ценни. Говорим, значи, за милиони крони според това, което информаторът твърди — поясни Бекстрьом.

— Мислиш, че те са пропусна някоя от тях и затова са се върнали по-късно през нощта — каза Аника Карлсон, като видимо се оживи. — Съгласна съм с теб, шефе. Някой, когото той познава и който знае, че картините са у него, идва в дома му и го обира. Не вземат със себе си всичко, което трябва да вземат. Правят му повторно посещение по-късно през нощта. Това обяснява всичко.

— Няма да навреди, ако хвърлим още един поглед — повтори Бекстрьом, понеже войнстващата лесбийка до него току-що беше налапала не само стръвта с кукичката, но и плувката и кордата.

— Напълно съм съгласна с теб — изрече натъртено Патицата. — Тогава да вървим.