Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Мръсник! — изкрещя тя, отметна глава назад и го стрелна с поглед.
— Прекрасна чародейка — прошепна той и устните му пожелаха нейните.
Дъхът му миришеше на бренди и още нещо — далеч по-силно — собствения му замайващ аромат. Пламъците в нея се разгоряха, подклаждани от дълго потискана любов и необуздано желание. Тя овладя страстта си, извърна глава и се отдели от него, устните й се плъзнаха по брадичката му.
— Господи, колко те мразя.
— Усещам, че направо ме ненавиждаш — прошепна той до слепоочието й.
Дори не можеше да го предизвика. Ийън смени ръката, с която я държеше, тялото му се движеше до гърдите й, докосваше и мамеше. Двете й китки бяха в лявата му ръка, дясната се плъзна по гръбнака й и откопча копринените копчета. Сабрина усети как роклята се отпуска под опитните му пръсти. Крехката материя едва ли представляваше съществена пречка.
— Искам да си вървя — изкрещя и опита да се изтръгне.
— Никога! — с дясната си ръка подхвана главата й и я дръпна назад, за да я принуди да го погледне в лицето. Погледът му преливаше от чувства, които придаваха на очите му призрачен блясък, толкова красив, че сърцето й се сви.
— Ти си моя, Сабрина. Сърцето ти ми принадлежи. Не мога да те оставя да си идеш, докато съм жив — но в противоречие с думите си я пусна. Тя се препъна назад, вдигна ръка към устните си и роклята се смъкна от бледото й рамо.
Ийън се усмихна, заключи вратата и взе ключа. Пристъпи към нея.
— Не искаме никой да ни смущава!
— Да не си мръднал от мястото си, Тримейн — Сабрина започна да отстъпва гърбом.
Той спря и хвърли ключа на гардероба, след което се отправи към нея бавно и уверено, като събличаше сакото си:
— Достатъчно играхме по твоите правила, Сабрина. Време е да поиграем по моите.
Стаята се изпълни с влудяваща мъжественост и жизненост. Сабрина продължи да отстъпва. Ако си мислеше, че ще се поддаде на неговите ласки и ще му бъде покорна наложница, скоро щеше да разбере, че се е лъгал горчиво.
— Писна ми от твоите игри.
Той се усмихна дяволито и очите му блеснаха. С едно дръпване разхлаби копринения шал на врата си.
— Играта още не е започнала, Сабрина.
— Ти ме излъга!
Шалът падна на земята.
— Само защото си помислих, че и ти ме лъжеш.
Ийън измъкваше седефените бутанели, пускаше ги по килима и те отскачаха във всички посоки. Под ризата му се разкриха тъмни къдри и гореща кожа. Тази гола плът бе така мъжествена, че Сабрина не можа да откъсне очи от нея и стъпи назад. Препъна се в едно малко столче, политна и падна сред купища изумрудена коприна. От това пострада само честолюбието й. Той спря над нея.
— Кажи ми истината, дяволче. Защо се противиш така?
— Защото те мразя — каза тя и скочи на крака. Роклята се смъкна от бюста й и разкри бялата риза. Гърдите й се очертаваха ясно под леката коприна, набъбналите от жажда върхове я издадоха. Тя бързо я дръпна към раменете си.
Ийън повдигна вежди.
— А сега кой лъже?
Сабрина се озърна и погледът й попадна на вратата към нейната спалня.
— Ще те любя, Сабрина.
Дълбокият глас проникна в нея и я помилва ниско като топла длан. Тялото й безсрамно откликна. От дълбините, които набъбнаха и пламнаха от желание, се надигна сладостна и гъста вълна от жарава.
— Цялата нощ, докато не проумееш колко те обичам, докато не си признаеш, че и ти ме обичаш. Докато не се закълнеш, че изобщо не искаш да ме напуснеш.
Без съмнение бе способен да изтръгне от нея подобно признание. Вдигна поли и се затича към стаята си.
Ийън скочи, хвана я през кръста и я повдигна от пода, но Сабрина одра ръката му и го ритна в пищяла, доволна, че го накара да изстене от болка. Хвърли я на леглото и тя потъна в пухените завивки. Беше като усукана купчина от коприна и коса.
— Нагъл северняк! — глухо изрече и отметна косата от лицето си. Видя, че роклята й се е омотала около ханша и копринените чорапи, жартиерите и розовите пъпчици, които ги украсяваха, са изложени на показ.
Ийън стоеше до леглото и се усмихваше, докато изваждаше от панталона долния, омачкан край на бялата си риза. Сведе глава, погледът му се плъзна по нея, очите му бяха така топли, настойчиви, обещаващи, сякаш я прегръщаше влюбен. За момент се спря на роклята, смъкната от раменете, вгледа се в овалните гърди, които се надигаха съблазнително под дантеленото деколте на ризата й.
След миг щеше да я докосне. Щеше да я притисне към голото си тяло, да я милва с ръце и устни, да я изпълни с цялата си сила. Тялото й тръпнеше, беше задъхана, не можеше да се овладее. А той прекрасно знаеше как се чувства. Личеше си по леката усмивка и буйния блясък в дълбоките му изумрудени очи.