Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Влюбих се в теб още щом те видях. Не знаех нищо за баща ти до утрото на нощта, в която се любихме.
— Защо правиш всичко това? — отблъсна ръцете му. Защо трябва да ме лъжеш?
— Сабрина…
— Всичко свърши, Ийън Тримейн.
Сабрина повдигна полите си и побягна по стълбите. Ийън я следваше по петите. На светлината, която струеше от прозорците на балната зала, хвана ръката й и я спря.
— По дяволите, Сабрина! Писна ми вече да ме наричаш лъжец!
— Кога точно ми каза истината? — попита тя и се вгледа в лицето му. Бе обичала това лице толкова дълго, но зад него се криеше душата на негодник. — На борда на „Бел“, когато ми съобщи, че всичко е само номер, или когато ме предупреди, че жена ти трябва да бъде куртизанка?
Гласът й се извиси над музиката и привлече вниманието на някои от гостите в залата, които се струпаха до вратата. Това доведе и други любопитни.
— Кога? В кой момент не ме излъга?
— Когато ти казах, че те обичам — за разлика от нейния вик гласът му прозвуча нежно като кадифе.
— Не можеш вечно да ме правиш на глупачка — завъртя се на пети. Никога вече не би му повярвала. Никога!
— Не можеш да избягаш от всичко — каза Ийън и я хвана за ръката.
— О, напротив, ще избягам — тя се изви, за да го погледне. — Ще се кача на първия влак в южна посока.
— Проклет да съм, ако те пусна!
Сабрина направо се разтрепери от ярост.
— Ти каза, че ще ме пуснеш да си ида.
Ийън се ухили.
— Излъгах. Какво очакваше от човек като мен?
Без да се замисли, че ги гледат толкова хора, Сабрина замахна и му удари такъв шамар, че главата му отхвръкна настрани, а дланта й пламна. Гостите около тях смаяно затаиха дъх. В светлината от прозорците тя видя отпечатъка от пръстите, който изгаряше бузата му.
— Дотук беше — прошепна Ийън.
Метна я на рамо и тя изпищя. Като Червеното море пред Мойсей гостите му направиха път, за да я внесе в балната зала.
— Пусни ме!
Фибите и гребените от косата й попадаха по лъскавия палисандров под и гъстите къдри се посипаха надолу чак до прасците му. Тя го блъскаше с юмруци по гърба, мяташе се, риташе — напразно.
— Някакви проблеми ли има? — попита ги Керълайн на главния вход.
— Нищо сериозно. Ще се справя и сам — каза Ийън.
Сабрина се надигна от рамото му и отметна косата от лицето си.
— Лельо Керълайн, помогни ми?
Керълайн се усмихна.
— Наведи се, скъпа. Ще си удариш главата в свода.
От устните й се изтръгна сподавен писък, гласът й едва се чуваме от гняв:
— Този човек…
Думите й заглъхнаха, защото Ийън започна да я спуска назад и тя трябваше да се хване за кръста му, за да не падне с главата надолу. Пренесе я през прага, част от гостите го следваха неотлъчно.
— Ти си луд! — изкрещя Сабрина, когато тръгнаха по стълбите.
— Несъмнено.
Косата й се развя, когато той стигна до площадката и се завъртя. Повече от сто души се тълпяха в коридора и ги гледаха, сякаш това беше ключовият номер в програмата.
— Моля, останете! — плътният глас на Ийън прокънтя в коридора. — Забавлявайте се тази вечер. Уверявам ви, аз смятам да прекарам чудесно — като изрече последните думи, той се обърна и хукна нагоре през две стъпала.
Смехът отдолу жегна и без това ранената гордост на Сабрина.
— Как дръзваш! — тя едва говореше от гняв.
— Скоро ще узнаеш, че съм достатъчно дързък, за да направя безброй много неща на своята сладка и мила съпруга.
Сабрина се облекчаваше, като бълваше люти клетви и блъскаше гърба му с юмруци, докато вървяха по дългия коридор на втория етаж.
— Ти откъде си се научила да говориш такива неща? — в дълбокия му глас прозвуча насмешка. — Една дама не бива да държи такъв език. Особено на съпруга си.
— Пусни ме — крещеше тя и сипеше удари по гърба му.
— Сабрина, ако си спомняш, наскоро ме раниха — каза той и влезе в спалнята си.
— Само да ми паднеш в ръцете!
— Звучи съблазнително.
Сабрина отметна косите, които падаха като завеса върху лицето й, и огледа стаята. Светилниците бяха запалени и хвърляха златни отблясъци по махагоновата ламперия. Леглото изглеждаше като трон, поставен върху фигурите на килима, преливащи в синьо и млечнобяло. Леденосинята завивка стоеше сгъната в единия край. Горният чаршаф бе отметнат и разкриваше едно примамливо леговище от бял лен. Тя цялата тръпнеше от вълнение, но извика в безсилие:
— Пусни ме!
Ийън се подчини и я пусна на пода така бързо, че тя за малко не падна, но запази равновесие, изръмжа и се нахвърли върху него с юмруци. Успя да го удари в рамото, преди големите му ръце да уловят китките й. Само с едно движение той изви ръцете й зад гърба и я придърпа към силните си гърди.