Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Май не те харесва особено — каза Фелисити, като подтичваше, за да смогне с дългите му крачки.
Не отговори. Въведе я в кабинета и затвори вратата.
— Добре. Какво искаш?
Фелисти се усмихна, но Ийън забеляза, че изразът в очите й не се промени.
— Ще ти налея нещо за пиене.
Той отиде до камината, чудеше се каква дяволия е замислила този път. Облегна лакти на полицата и опря чело на хладния сив мрамор. Ако Фелисити се опита да разстрои Сабрина, щеше доста да се замисли дали да не я удуши.
Той я чуваше как се движи зад гърба му. Рубиненият атлаз шумолеше леко, течността плисна в кристалната чаша. Хубави, приятни звуци. Но жената, от която идваха, не представляваше никакъв интерес за него. Тя затвори барчето и миг след това ръката й се отпусна на рамото му.
— Бренди — подаде му чашката. — Виждаш ли, запомнила съм, че това е любимото ти питие.
Пръстите му обхванаха ръбовете на гравирания кристал.
— Какъв е проблемът, Фелисити? — попита той и се намръщи, когато погали ръката му.
Фелисти се приближи, дланта й се плъзна нагоре по ръката му, облъхна го тежка миризма на подправки. Забеляза, че деколтето й е изрязано повече от друг път. Стегнатият червен атлаз разкриваше вдлъбнатината между бледите й гърди и Ийън направо се чудеше как ги задържа да не изскочат навън. Думите й едва ли имаха значение, но снаряжението й беше като за лов на едър дивеч.
Хвана я през кръста и почувства стегнатия корсет. Тя се ухили спокойно и доволно, което му подсказа, че нещата се развиват според плана й.
— Говори по същество — каза той и я отблъсна.
Тя се препъна назад, устните й се разтвориха, очите й се разшириха.
— Как се осмеляваш… — прехапа устни.
Ийън си помисли, че желанието й, независимо какво е, я е довело до отчаяние. Той сръбна от брендито и по езика и гърлото му се разляха огньове.
— Ийън, скъпи — каза тя и се усмихна, — трябва ми помощ.
— За какво?
— Онзи ден чух един разговор между Уолтър и Елсбъри — пръстите й си играеха с една от златните къдрици на рамото. — Изглежда, съпругът ми е успял да продаде повече акции, отколкото има. Страхувам се, че ще се разорим.
— И си помисли, че можеш да се спазариш с мен.
— Той каза, че договорите са у теб — пристъпи към него и постави разтворените си длани на гърдите му. — Ийън, ще направя всичко, всичко, което поискаш. Не можеш да ме оставиш така.
— Фелисити…
— Моля те, Ийън — прошепна тя. — Едно време бях част от живота ти.
— Успокой се, Фелисити. Уолтър дойде при мен вчера. Споразумяхме се — усмихна се и погледна пищните й гърди. — Тъй че няма смисъл да се правиш на проститутка.
— Разбирам — тя се дръпна и хвана полите си. — Сигурно ти е много забавно.
— Напротив — Ийън постави чашата на полицата и се вгледа в кристала. — Нищо забавно не намирам — чудеше се до каква степен е способна да му стори зло. — Знаеш ли, Фелисити, почти съм сигурен, че ти се е искало Уолтър да ме разори. Вероятно и това не би ти стигнало. Един дуел щеше да е по-добре, нали? Нима гордостта ти е толкова наранена, че искаш да ме убиеш?
— Ако можех да съм сигурна, че Уолтър има шанс срещу теб, щях да го насърча. Обожавах те, Ийън.
Тя се обърна. Светлината на газеника падаше по широката сатенена пола, която шумеше от забързаните й стъпки. Спря на вратата.
— Един ден ще си платиш за всичко, което ми стори — каза тя и излезе.
Ийън се облегна на отворените френски прозорци. Вдъхна хладния въздух и опита да се отърси от тежкия парфюм на Фелисити.
Жени. Много скоро щеше да приключи с тях. И за това наистина си струваше да похарчи цяло състояние.
Обляна в лунна светлина, просторната ливада пред къщата се люлееше като развълнувано море. Сабрина стоеше в мрака на терасата. Трябваше някак да се успокои и да се върне в балната зала, да се усмихва и да се преструва, че всичко в живота й е наред.
Грешеше ли? Може би баща й има право. Дали Ийън иска да й причини болка? Имаше ли друг избор, освен да остане и да се опита да живее с него? Беше сигурна само в едно — любовта е хазарт.
Тя обви тялото си с ръце и се вгледа в шадравана в центъра на градината. Палави херувими плискаха водата нагоре и луната я превръщаше в бляскаво сребро. Всичко беше точно така, както го виждаше в мъглявината на онези далечни спомени.
Неусетно действителността се стопи. Рилът, който се носеше от балната зала, се преля в трепкащите звуци на менует. Два призрака танцуваха между цъфналите рози. Жената, облечена в бял брокат, се усмихваше на партньора си. Косата й бе напудрена и вдигната нагоре. Високият широкоплещест мъж се поклони и бялата му атлазена дреха докосна бричовете, които бяха от същия плат. Косата му не беше напудрена и лъскавите кичури бяха вързани отзад с черна панделка.