Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Състоянието му се влоши. Много се влоши.
Уентуърт я последва към леглото. Прегледа пациента си и се обърна към Сабрина:
— Съжалявам, госпожо Тримейн, отровата вече действа. Ако е достатъчно силен, ще оцелее. Ако не…
Думите заседнаха в гърлото й. Тя сключи ръце пред себе си.
— Направете нещо.
Той сви рамене.
— Нищо не мога да направя.
Усети, че една студена муцуна се опря до ръката й. Погледна и видя Гуинивиър, която сякаш я молеше за помощ. Сабрина седна на леглото до Ийън и подхвана лицето му в ръце.
— Чуй ме сега, Ийън Тримейн! Да не си посмял да умреш в ръцете ми! Покажи ми колко твърдоглав можеш да бъдеш. Бори се с това така яростно, както се бореше с мен! Чуваш ли ме?
Нищо. Нито звук. Дори клепачите му не трепнаха.
Беше студен, дори ужасно студен. Тя прокара пръсти по рамото му. Главата й бръмчеше, умът й прехвърляше всички лекарства и церове, които използваха у дома, всичко, което бе видяла в болницата. Досега никога не бе виждала отровен човек. При болните с висока температура се препоръчваха студени компреси. Може би топлата вода ще…
— Хана! — извика тя и скочи на крака.
Дребната домакиня бдеше неотлъчно в приемната заедно с Мак, Еджи и Лутър. Дотичаха вкупом.
— Приготви банята! — каза Сабрина и я сграбчи за раменете. — Гореща баня! Веднага!
Хана премигна смаяно.
— Да сложа ли жасминова есенция?
Сабрина поклати глава.
— За Ийън е. Моля те, побързай.
— За Ийън?
— Точно така. Трябва да… Хана, моля те, по-бързо. Няма време за обяснения.
Хана хукна навън и след няколко минути от банята до спалнята на Ийън се чу шуртене на вода. Докато тя приготви банята, Сабрина разтриваше ръцете му и се опитваше да раздвижи кръвта. Отметна завивките и продължи масажа към краката му, пръстите й се придвижиха по долното бельо надолу към стъпалата и тръгнаха обратно.
Когато банята стана готова, Лутър хвана Ийън за раменете, а Мак пое глезените му. Вдигнаха го от леглото, мъртвешки отпуснатото тяло се люшна между тях. Сабрина го хвана през кръста. Уентуърт стоеше на почтено разстояние, чешеше брадата си и ги гледаше. Еджи, Хана и трите кучета ги последваха в банята, където положиха Ийън в мраморната вана.
Сабрина коленичи и започна да разтрива кожата му, повдигна едната ръка, после другата. Надяваше се, че комбинацията от масаж и гореща вода ще раздвижи кръвта му отново. Водата се плискаше по гърдите му, къдриците се люлееха и въртяха от движението на ръцете й. Белият лен, който прикриваше атрибутите на мъжествеността му, бе прозрачен като було. Виждаха се тъмните, дълги крака, отпуснатите мускули и плътта, която увенчаваше бедрата му.
Сабрина се изчерви, но това нямаше нищо общо с горещината в банята.
— Ще се оправя и сама оттук нататък. Благодаря ви — каза Сабрина и хвърли поглед зад гърба си.
Когато остана сама със съпруга си, смъкна мокрото бельо от бедрата му и го хвърли в мивката. Разтриваше краката му, усещаше под пръстите си твърдата, жилава кожа и къдриците.
Време. Загуби твърде много време. Дни и часове, когато можеше да е в прегръдките му. И защо? От гордост.
Гордостта не можеше да стопли нощите й.
Тя вдигна ръце и водата се стече по гърдите му. Погали бузите му. От ваната се вдигаше пара, по брадичката и страните му се появиха капки вода. Косата около лицето му се накъдри. Спомняше си думите, които му е казала — ядни, язвителни. Сърцето й се сви. Можеше да умре с убеждението, че тя го мрази.
— Съжалявам — прошепна. — Така съжалявам.
— За какво?
Сабрина погледна назад и видя Делия, която стоеше на вратата. Цялото семейство на Ийън заедно с Керълайн и Луси не мигна през нощта. Редуваха се да седят при нея и мълчаливо я подкрепяха.
Делия пристъпи и малиненочервеният атлазен халат, украсен със златисти нишки от раменете към предната част, се развя. Малиненият сатен на пантофите й бе комбиниран с бяла кожа.
— Внимавай какво говориш, скъпа. Полицията отчаяно търси кого да заподозре.
— Искрено се надявам да открият гнусния подлец.
— Онова инспекторче, как му беше името… ни напъха в кабинета на Ийън снощи и се опита да ни напои с отровно бренди — очите на Делия не се откъсваха от тялото на Ийън. Водата и парата едва ли бяха пречка за този щателен оглед. — Изобщо не знаех, че има такива лоши белези от войната. Но те не представляват съществен недостатък, нали? Наистина е прекрасен.
Сабрина грабна една хавлия от етажерката, метна я върху ваната и закри Ийън от кръста до коленете.
Звънкият смях на Делия отекна между мраморните стени.
— Не знаех, че си толкова докачлива, Сабрина.
Тя положи влажната ръка на Ийън на рамото си, пръстите му се сгънаха до шията й.