Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Когато Бен стреля повторно, Нобкоби се скри зад него. Този път Бен не улучи, но шумът от изстрела спря животното. То се задържа на едно място и започна да оглежда противника си.
Мръсното копеле едва ли не кроеше план за действие. Бен отстъпи още една крачка. Пропастта бе вече само на около метър зад гърба му. Извърна се, за да каже на Нобкоби да се опита да се спаси, докато самият той отвлича вниманието на животното, но не видя никого зад себе си. Нобкоби вече бе изчезнал. След миг обаче Бен забеляза дребничкия ловец, стъпил на гредата на моста на няколко метра над него. Завързваше въже на остатъка от осветителен стълб. Какво бе намислил?
Бен отново обърна лице към противника си. Звярът просто поклащаше глава и оглеждаше пистолета, сякаш се опитваше да разбере дали представлява опасност за него.
Кракът на Бен се подхлъзна върху гладката скала, когато отстъпи още една крачка. Позволи си да рискува и надникна още веднъж през рамо. Нобкоби се бе отдалечил от моста и стоеше на една ръка разстояние от Бен.
— Какво си намис…
Преди Бен да довърши въпроса си, Нобкоби се затича към повредения мост. За Бога, той ще се опита да скочи над пропастта, помисли си Бен. Това бе самоубийство. Видя как Нобкоби се затича уверено по единичната тънка греда, сякаш бягаше по равна повърхност. В последния миг дребният ловец изнесе копието си напред, подпря тъпия му край в гредата и полетя във въздуха. После се претърколи върху земята от другата страна на бездната.
Бен едва сега забеляза, че Нобкоби бе вързал другия край на въжето за кръста си. Въжето сега висеше над бездната.
Силен рев го накара да се обърне. Малкия Тим се бе втренчил в избягалата плячка и очевидно бе раздразнен от това. Погледът на черните му очи се пренасочи към Бен. Той видя как на муцуната на звяра се появи нещо като усмивка и успя да оцени дължината на жълтите му зъби. Животното направи крачка към него.
Бен, чийто пистолет бе насочен все още към главата на животното, си даде сметка, че шансът да го улучи там е малък. А пък да му нанесе смъртоносен изстрел на това място направо не му бе по силите. Насочи пистолета към една по-достъпна мишена, корема на животното. Ако бе разбрал правилно намерението на Нобкоби, Бен щеше ща се нуждае само от няколко допълнителни секунди.
Натисна спусъка. Куршумът потъна в хълбока на Малкия Тим и животното отстъпи няколко крачки.
Бен не чака повече. Извърна се и се затича към повредения мост. Както бе предположил, Нобкоби вече бе завързал другия край на въжето на един стълб на отсрещната страна. Бен вече разполагаше с въжен мост, прекаран над бездната.
Зад него се разнесе рев. Животното идваше! Бен насмалко не се подхлъзна, когато под краката му вместо каменна повърхност се оказа дървена. Като разпери ръце, достигна края на гредата и скочи.
Опита се да се хване за въжето, като протегна ръцете си колкото се може по-широко встрани. Успя да се залови за въжето с една ръка и се намръщи, тъй като рамото го заболя от рязкото движение. Сетне се хвана за въжето и с другата ръка. Остана да виси една секунда в това положение, като дишаше тежко.
Въжето се разлюля. Какво, по дяволите, ставаше? Бен се извърна и видя как Малкия Тим бе започнал да блъска стълба, на който Нобкоби бе вързал въжето. Ако стълбът не издържеше, въжето нямаше да има на какво да се крепи.
Бен погледна надолу и видя още веднъж черната бездна. Започна да се придвижва с ръце по въжения мост, но засилващото се люлее на въжето затрудняваше движенията му.
Нямаше да успее.
Когато въжето внезапно омекна в ръцете му, разбра, че е познал.
Глава 33
Линда, присвила се в полуразрушената тоалетна, осъзна две неща. Първо, че не бе възможно да поставят с Халид всички взривни заряди, преди времето на Джейсън да изтече. Оставаха само двайсет минути, през които трябваше да поставят цели три заряда. Второ, разбра, че Халид въобще не бе имал намерение да освобождава Джейсън.
Погледна Халид, подал глава през счупената врата на сградата. Силно миришеше на дезинфектиращо вещество с ухание на шишарки. След започването на стрелбата той прекрати поставянето на заряди и се скри в най-близкото убежище.
— Времето на Джейсън изтича — каза му Линда.
— Знам, но престрелките се водят точно между нас и момчето — каза Халид. — Очевидно има оцелели. Не знам по какво стрелят, но предпочитам да съм по-далеч от него.
Отвратително копеле, помисли си Линда. Веднага си намери извинение. Мръсникът въобще не бе имал намерението да се връща при Джейсън. Така или иначе проумя намеренията на Халид. Той поставяше взривните заряди в основата на най-големите колони. На тези, които свързваха пода на пещерата с тавана и. Намерението му бе да взриви основните от тях така, че таванът да се срути. Вулканът да се стовари върху пещерите.