Цар Плъх

— Глупости, къде ти ще мога да го правя това! — потръпна от отвращение Царя, едва изчакал Тимсън да измъкне иглата и да притисне мястото на убождането с малко памук.

— Ако искаш да го оставиш да умре, твоя си работа. — Тимсън целият бе плувнал в пот. На него също му се гадеше. — Като си помисля само, че баща ми искаше да ме прави лекар… — Той бутна Царя настрана, подаде глава през прозореца и повърна.

— Направи ми малко кафе, за бога!

Питър Марлоу се размърда в полусън.

— Хей, друже — надвеси се над него Тимсън. — Ще се оправиш, ще видиш. Разбираш ли ме?

Питър Марлоу поклати леко глава и повдигна болната си ръка. Взря се за миг в нея, без да вярва на очите си, после прошепна:

— Какво стана? Та тя… тя още си стои!

— Естествено, че си стои — гордо се обади Царя. — Просто ти сложихме лекарствата — антитоксин и другите му там работи. Ние двамата с Тимсън.

Питър Марлоу го изгледа, устните му се раздвижиха, но звук не се чу. Накрая успя да прошепне:

— Още… стои. — След това вдигна дясната си ръка и опипа с нея другата — онази, която трябваше да отрежат, а не беше отрязана. Когато се увери, че не сънува, отпусна се на възглавницата, плувнал в пот, затвори очи и заплака. Сетне потъна в сън.

— Горкият — обади се Тимсън, — той си е мислел, че е на масата да го режат.

— Колко време му трябва, за да дойде на себе си?

— Час-два. Слушай сега, инжекция трябва да му се слага на всеки шест часа, докато отровата не излезе — обясни австралиецът. — Още поне четиридесет и осем часа, да речем. И превръзката да се сменя всеки ден. Ще ръсите и сулфамид, разбира се. Но запомни добре: инжекциите не бива да се спират. И не се чуди, ако почне да повръща. Антитоксинът сигурно ще даде реакция, и то доста силна, първата доза я сложих голяма.

— Мислиш ли, че ще се оправи?

— Това мога да ти кажа едва след десетина дена. Тимсън взе чантата, уви сапуна, спринцовката, серума и сулфамида в пешкира и ги пъхна вътре.

— Сега да си оправим сметките, а?

Царя извади пакета цигари, подарък от Шагата.

— Ще запалиш ли една?

— Всякак.

— Дай да уредим и тия пари заедно със сметката за диаманта — деловито предложи Царя, след като дръпна от цигарата.

— А, не, приятел. Доставих ти стоката и си искам парите. Това няма нищо общо с другото — рязко възрази Тимсън.

— Какво толкова, ако почакаш ден-два?

— Пари имаш достатъчно, а и печалбата от… — Изведнъж се сети каква е работата и млъкна. — Ааа! — ухили се широко той и посочи с пръст Питър Марлоу. — Няма парички, докато приятелчето не отиде да ги вземе, така ли?

Царя изхлузи часовника от китката си.

— Искаш ли гаранция?

— А, не, друже, имам ти доверие. — Тимсън изгледа Питър Марлоу. — Е, май куп неща зависят сега от тебе, синко… — Той се извърна отново към Царя, присвил хитро очи, и добави: — Значи и аз ще имам повечко време, нали така?