Цар Плъх

Внесоха го в бараката и го сложиха на леглото на Царя. Сетне Текс изтича да освободи постовете и в лагера отново настъпи спокойствие. Само пред вратата остана един човек за охрана.

Питър Марлоу се мяташе на леглото, бълнуваше и стенеше. След известно време дойде на себе си.

— Ох, господи! — въздъхна той и се опита да стане, но тялото му не се подчини.

— Вземи! — Разтревожен, Царя му подаде четири аспирина. — Спокойно, ще се оправиш. — Докато държеше чашата пред устните на Питър Марлоу, ръката му трепереше. „Дявол да го вземе — помисли си той с яд, — ако Тимсън не донесе ония работи още тая вечер, Питър няма да издържи, а не издържи ли, как ще взема мангизите, не знам. Дяволска работа!“

Когато най-сетне Тимсън пристигна, нервите на Царя бяха изопнати до скъсване.

— Здрасти, друже.

Тимсън също бе изтощен от напрежение. Цяла вечер беше стоял да пази до портала, докато най-добрият му приятел се промуши през оградата и се вмъкна в кабинета на японския лекар. Болницата бе само на петдесетина метра от щаба на Йошима и недалеч от караулното, а това наистина бе прекалено и за най-отчаяния смелчага. Но приятелят му успя да се промъкне незабелязано. Тимсън си знаеше, че за тия работи австралийците равни нямат — кой може да се мери с австралиец, тръгнал за плячка, — но пак се препоти сто пъти, докато го чакаше да се върне здрав и читав.

— Къде ще го настаним? — попита той Царя.

— Тука.

— Добре. Не е зле да сложиш постове.

— Кой ще го лекува?

— Засега аз — с известна погнуса каза Тимсън. — В момента Стивън е зает, та ще ме смени по-нататък.

— На теб ясно ли ти е какво точно трябва да направиш, а?

— Я си мери думите!

Царя кимна на Текс и той сложи вода да се топли. Тимсън разтвори една хирургическа чанта и извади отвътре малък пешкир.

— Ей, никога не съм виждал толкова чисто нещо! — възкликна Текс. — Бяло-бяло, та чак синьо.

Тимсън се изплю, после изми грижливо ръце с нов калъп сапун и сложи спринцовката и пинцетите да се изварят. Сетне се наведе над Питър Марлоу и го потупа леко по бузата.

— Хей, друже!

— Да — едва чуто отвърна Питър Марлоу.

— Сега ще поизчистя малко раната, ясно?

— Какво? — опита да се съсредоточи Питър Марлоу.

— Ще ти сложа антитоксин.

— Трябва… да ида в болницата! Време е вече… Режете, казвам ви… — несвързано промълви Питър Марлоу и пак изгуби съзнание.

— Още по-добре — рече Тимсън и когато спринцовката беше готова, инжектира морфин.

— Помагай сега! — безцеремонно се обърна той към Царя. — Бърши тая идиотска пот, да не ми влиза в очите.

Царя послушно взе една кърпа.

Тимсън изчака, докато морфинът подействува, после свали превръзката и оголи раната.

— Божичко! — Плътта около раната бе подпухнала и мораво-зеленикава на цвят. Вече е късно май!