Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Не може да го видите, гражданино — отговори тя. — В момента той си чете молитвата.
— В такъв случай ще почакам — рече момъкът.
— Но — възрази бабата, която бе обзета от още по-голямо безпокойство поради упорството на този младеж, — вие ще го чакате напразно, тъй като са го извикали да отиде в Консиержери веднага.
Момъкът пребледня страшно, или по-право казано, от блед, какъвто бе в този момент, стана почти син.
„Значи истина е“ — помисли си той, а на глас каза:
— Точно за това съм дошъл и аз, госпожо, да поговоря с гражданина Жирар.
Като каза тези думи, той влезе, заключи вратата след себе си и без да обръща никакво внимание на виковете и заплахите на възрастната жена, се качи и връхлетя в стаята на абата.
Щом го видя, свещеникът нададе вик на уплаха.
— Извинете ме, отче — рече момъкът. — Имам да поговоря с вас за една твърде важна работа. Затова ви моля да останем съвършено сами.
Възрастният свещеник от опит знаеше какво значи човешката болка и веднага прочете всичките чувства, изписани на лицето на трескавия човек.
— Бабо Якинта — рече той, — остави ни сами!
Момъкът нетърпеливо изпроводи с очи слугинята, която, навикнала да участва в тайните на господаря си, се колебаеше дали да напусне стаята или не. След като видя, че вече е излязла обаче, момъкът каза на свещеника:
— Но вие не ме питате кой съм. Аз сам ще ви кажа: аз съм проскрипт, аз съм човек, осъден на смърт, и ако съм все още жив, то е благодарение на моята дързост. Аз съм Рицарят на Мезон-Руж.
Абатът подскочи от ужас в креслото си.
— О, не се плашете от нищо — успокои го Рицарят. — Не ме е видял никой, когато влизах тук. Впрочем и да ме види някой, то той няма да ме познае. Толкова съм се изменил от два месеца насам!…
— Но какво искате от мен, гражданино? — попита свещеникът.
— Тази сутрин ще ходите в Консиержери, нали?
— Да, вратарят ми извести да отида.
— За някой болен, някой умиращ или някой осъден навярно?
— Познахте, но за кое от трите — не знам.
— Викат ви за едно осъдено лице! — извика момъкът.
— Е, виж това не знам.
— И това лице е кралицата! — извика още по-силно младият мъж.
— Кралицата ли? О, Боже мой!
— Да, отче. Кралицата! Разпитах да разбера кой свещеник са определили да я придружава, научих, че това ще сте вие, и веднага дотичах тук!
— Какво искате от мен? — попита свещеникът, уплашен от трескавия глас на посетителя.
— Искам… не — искам, отче… дойдох да ви моля!
— За какво да ме молите?
— Да ме вземете със себе си при нейно величество!
— Но вие сте луд! — извика абатът. — Вие искате да ме погубите! Вие искате да погубите и себе си!
— Не се плашете от нищо.
— Клетата жена е осъдена, всичко за нея е свършено!
— Знам това и искам да я видя не защото се надявам да я спася, а… Но послушайте ме, отче, вие не ме слушате!
— Не ви слушам, тъй като вие искате от мен невъзможни неща — рече отчето. — Не ви слушам, защото действате като луд човек. Не ви слушам, защото вие ме хвърляте в ужас!…
— Отче, успокойте се — каза момъкът, полагайки всички усилия да изглежда като спокоен човек. — Отче, вярвайте ми, аз съм напълно на себе си. Кралицата е изгубена, знам това. Но аз искам само да се просна в краката й, само за една секунда, и това ще ми спаси живота. Ако не я видя, аз ще се убия, а тъй като вие ще сте причината за отчаянието ми, ще убиете в едно и също време и тялото, и душата ми!
— Сине мой, сине мой! — каза свещеникът. — Помислете добре. Вие искате от мен да пожертвам собствения си живот. Въпреки че съм възрастен, моят живот още е нужен на толкова много нещастници. Въпреки че съм стар, да отида да се пожертвам сам, значи да се самоубия.
— Не ми отказвайте, отче — продължаваше да се моли младият мъж. — Слушайте — замисли се той, — вие имате нужда от помощник — вземете мене!
Отчето като че ли омекваше.
— Не — рече той, — не. Не мога да престъпя служебните си права. Заклел съм се в конституцията, заклел съм се в нея от все сърце, с добра воля и чиста съвест. Осъдената жена е виновната кралица. Аз бих приел да умра, ако моята смърт можеше да бъде полезна на ближния ми — запелтечи той. — Но не мога да наруша служебните си права…
— Но аз ви казвам — извика Рицарят, — аз ви казвам, повтарям ви, заклевам ви се — не искам да спасявам кралицата! На, ей в туй евангелие се кълна, на — в този кръст се заклевам, че искам да вляза в Консиержери не с цел да не позволя да я убият!
— Тогава какво искате? — попита старецът, покъртен от явното отчаяние на момъка.
— Чуйте — рече Рицарят, сякаш търсеше отдушник, — тя е била моя благодетелка, тя храни известна привързаност към мен. Сигурен съм, че тя ще се утеши извънредно много, ако ме види в последния си час!