Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
— Благородна госпожо — каза той с най-нежен глас, за да изрази с това дълбоката си признателност, — госпожо, беше ви угодно да повикате вашия смирен слуга… той е тук…
— Прекрасно — проговори дамата. — Седнете, моля ви, господин Ернотон.
— Госпожо — промълви младежът и се приближи, — лицето ви е скрито с маска, ръцете — с ръкавици; аз не виждам нищо, което да ми даде възможност да ви позная.
— И вие се досещате коя съм аз?
— Вие сте онази, която владее сърцето ми, която във въображението ми е млада, прекрасна, могъща, богата, даже прекалено богата и могъща!… Ето защо ми е трудно да повярвам, че всичко е наяве и не е сън.
— Значи твърдите, че аз съм именно тази, която мислехте да намерите тук?
— Вместо очите, това ми казва сърцето.
— И по какви признаци ме познахте?
— По вашия глас, изящество, красота.
— По гласа — това разбирам — не мога да го променя; по изяществото — това мога да приема за комплимент, но що се отнася до красотата, мога да приема този отговор само за предположение.
— Защо, госпожо?
— Уверявате ме, че сте ме познали по красотата, но тя е скрита от погледа ви.
— Тя не беше толкова скрита, госпожо, в деня, когато, за да ви вкарам в Париж, аз здраво ви притиснах до себе си.
— Значи, като получихте бележката, вие се досетихте, че става дума за мен?
— О! Не, не, не мислете това, госпожо! Тази мисъл не ми е хрумвала; аз си въобразих, че с мен са се пошегували, че съм жертва на недоразумение и едва преди няколко минути, когато ви видях… — Ернотон посегна да хване ръката на дамата, но тя я дръпна и каза:
— Достатъчно! Безспорно аз допуснах грешка.
— В какво се състои тя, ваша светлост?
— За Бога, благоволете да замълчите, господине! Да не би природата да не ви е надарила с ум?
— С какво се провиних? Кажете, умолявам ви — уплашен попита Ернотон.
— Щом съм с маска, значи не желая да бъда позната, а вие ме титулувате светлост. Защо не отворите прозореца и не извикате на цялата улица името ми?
— О, простете, простете — възкликна Ернотон, — но аз бях сигурен, че тези стени могат да пазят тайна!
— Изглежда сте много доверчив!
— Уви, госпожо, влюбен съм.
— И сте убеден, че ще отговоря веднага на тази любов с взаимност?
Засегнат дълбоко от думите й, Ернотон стана и каза:
— Не, госпожо!
— А тогава какво мислите?
— Мисля, че желаете да ми съобщите нещо важно; че не пожелахте да ме приемете в двореца на дьо Гиз, в Бел-Еба и предпочетохте беседа тет-а-тет в усамотено място.
— Така ли мислите?
— Да.
— Какво според вас съм имала намерение да ви съобщя? Кажете; бих била доволна от случая да оценя вашата проницателност.
Под престорената безгрижност на дамата несъмнено се таеше тревога.
— Може би желаете да ме разпитате за събитията, които станаха миналата нощ?
— Какви събития? За какво говорите? — попита дамата.
Гърдите й ту се повдигаха, ту се спускаха.
— За действията на господин д’Епернон и за това, как бяха взети под стража някои лотарингски благородници.
— Как! Лотарингски благородници взети под стража?
— Да. Около двадесетина; те са били не когато трябва на пътя за Венсен.
— Пътят води и към Соасон, където, както ми се струва, гарнизонът се командва от херцог дьо Гиз. Да, господин Ернотон, разбира се, вие бихте могли да ми кажете защо тези благородници са взети под стража, нали сте приближен на двореца.
— Аз? На двореца?
— Без съмнение.
— Вие вярвате ли на това, госпожо?
— Разбира се! За да ви открия, трябваше да събирам сведения, да правя справки. Но, за Бога, оставете вече вашите увъртания: вие имате нетърпимия навик да отговаряте на въпроса с въпрос. Какви последствия има този сблъсък?
— Абсолютно никакви, госпожо, във всеки случай на мен нищо не ми е известно за това.
— А защо смятахте, че аз ще говоря за събития, които не са имали никакви последствия?
— Направих грешка, госпожо, признавам, че сгреших.
— Така ли, господине? А откъде сте родом?
— От Ажан.
— Вие, господине, сте гасконец и не сте толкова тщеславен, та просто да предположите, че след като ви видях в деня на екзекуцията на Салсед край Сент-Антоанските порти, съм забелязала вашата благородна осанка?
Ернотон се смути и по лицето му се разля червенина.
Дамата продължи с невъзмутим глас:
— Че след като ви срещнах веднъж на улицата, съм ви взела за красавец…
Ернотон стана тъмночервен.
— Че накрая, след като дойдохте с поръчение от моя брат, херцог дьо Майен, вие твърде много сте ми харесали?
Ернотон възкликна умоляващо:
— Госпожо, госпожо! Нима ми се надсмивате?