Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Няма го — отвърна Рурк, без да откъсва поглед от мониторите. Изумен беше от гениалния план на заговорниците и знаеше, че ако не го беше разкрил навреме, заговорът щеше да успее.
— Веднага трябва да го намеря. Мръсникът е замесен в обира!
— Зная. — Тонът му беше толкова спокоен, че едва след секунди тя осъзна смисъла.
— Знаеш ли? Откога ти е известно? — Изправи се пред него, закривайки от погледа му мониторите. — Каква игра играеш, приятел?
— Никаква.
Ив разбра, че е откровен — въпреки че гласът му беше привидно спокоен, в погледа му проблесваха гневни искрици.
— Кога разбра, че той е замесен? — попита я.
— Когато установихме със сигурност, че целта на заговорниците е да извършат обир на предметите, които ще се продават на търга. Още тогава ти казах, че познавам само няколко души, които могат да осъществят операция от подобен мащаб. Мик е един от тях.
— Разбрал си, че е замесен, но не благоволи да го споделиш с мен, така ли?
— Още нямах доказателства, но вече съм сигурен, че и той е сред заговорниците.
— Така ли? И защо си толкова сигурен?
— Попитах го и той си призна — простичко отговори Рурк. — Предаде ми плановете за операцията. Знаеш ли, щели са да успеят — добави с нескрито възхищение. — Ако не бяха допуснали грешки, ако не се бяха случили непредвидени събития, операцията е щяла да се увенчае с успех.
— Попита го, а? — избухна тя. — Браво, поздравявам те! Къде е този мошеник?
— Нямам представа. Позволих му да си отиде.
— Ти… — Ив едва не се задави — не очакваше, че собственият й съпруг ще я предаде. — Пуснал си го да си отиде, така ли? Случайно да ти хрумна, че той е една от ключовите фигури в заговора? Хрумна ли ти, че позволяваш да се изплъзне един крадец, който щеше да ти забие нож в гърба?
— Не се безпокой. Имам запис на самопризнанията му, в които той разкрива подробности за операцията на бандитите. Но едва ли ще подпомогнат разследването ти — Мик не е подозирал, че и Йост е замесен.
— Как можа да го изпуснеш! Има още куп неща, за които исках да го разпитам! Не трябваше да го правиш, нямаш право да се намесваш в работата на полицията! Само това липсваше — сега този подлец ще предупреди съучастниците си!
— Ив…
— Мътните те взели, Рурк! Двама души бяха жестоко убити, същото щеше да се случи и със Съмърсет. Цели два часа разпитвах Винс Лейн, докато науча подробностите, и докато го сплаша да си държи езика зад зъбите и да не предупреди другите играчи. Знаеш ли колко усилия ми струваше да увещая прокурора да го обвини само по един параграф? Обещах на онзи охлюв Винс да бъде включен в програмата за защита на свидетелите, после уредих да го закарат в болницата под предлог, че е получил алергичен шок. Сега мръсникът си лежи в най-хубавата болнична стая и е натъпкан със сънотворни, за да съм сигурна, че няма да се свърже с приятелчетата си.
— Умен ход. Бас държа, че щеше да пропее, ако не беше упоен, още повече, че Лайза е информатор на престъпниците.
Ив безпомощно разпери ръце, стисна юмруци и рязко се извърна, преди да ги стовари върху гърдите му.
— Жалко за умния ми ход, след като си изпуснал Конъли. Първата му работа ще бъде да се свърже с Нейпълс и операцията ще бъде отменена. Репутацията ти ще бъде непокътната, а Йост за пореден път ще се изплъзне от полицията.
— Мик няма да предупреди Нейпълс.
— Глупости! Сигурно вече го е предупредил…
— Грешиш! — прекъсна я Рурк. — Ако имах дори капчица съмнение, че ще го направи, или че знае за участието на Йост, щях лично да го предам в ръцете ти. Ала знам, че колкото и невероятно да ти изглежда, приятелят ми е честен човек. Не можех да го предам, Ив. Предполагам, че няма да разбереш чувствата ми…
— О, господинът бил чувствителен! — озъби се тя. — Дано когато открием следващата жертва, удушена със сребърна жица, да разбереш, че криворазбраното ти чувство за лоялност е струвало живота на някого.
Рурк остана безмълвен, но дълго не откъсна поглед от лицето й. Само очите му потъмняха от болка и тя разбра, че гневните й думи са попаднали право в целта.
„Нараних най-скъпото си същество“ — разкаяно си помисли и тежко въздъхна.
Рурк се обърна към бюрото:
— Както вече споменах, Мик ми предаде плановете на заговорниците. Направих копия и за теб. Когато бъдат предупредени за нападението, служителите от охраната успешно ще обезвредят бандитите. Предполагам обаче, че държиш в операцията да участва и твоят екип. Нейпълс и съучастниците му ще бъдат заловени в рамките на трийсет и шест часа.
„Ами ако междувременно Йост убие някого? — помисли си тя. — Какво ще се случи, ако Рурк е рискувал живота на друг приятел, за да спаси приятеля си от детинство?“