Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Ако трябва да извърши открит акт на богослужение, който може да бъде гледан от другите, почитащият символично пренася божеството от своята манипура-чакра върху материален образ или върху запалена лампа пред себе си, след което изпълнява приношенията. В този случай след завършване на богослужението божеството се пренася отново в манипура-чакра на почитащия.
Съществуват три форми на богослужението агама: джапа, хома и тарпана. Първата се състои в повтаряне името на божеството или на формули, включващи името. Това е форма на строго лично богослужение, при което не се изисква божествен образ или материален символ. Хома е приношение на масло в свещения огън. Тя е остатък от ведическия ритуализъм. Използува се общо взето рядко, най-вече при почитане на Ганапати. Тарпана е почитане чрез приношение пред образа или символа на божеството и е най-характерна при храмовото богослужение. Скритият смисъл на тази ритуална практика е завръщането на Вселената към нейното не-проявено, не диференцирано състояние, което е Абсолю-тът. В своята видима страна това е приношение на петте основни форми на съществуване на материалната Вселена, а с приношението на храна, символизираща недиференцираната пракрити — и на самия принцип на живота на Земята. Приношението пред образа или символа на божеството включва вода, сандалова стърготина, цветя, тамян, огън и храна. Зад всяко от тях стои определена таттва, или принцип, съпровожда се с изричане на определени мантри. Всяко има свой смисъл, отделен от общия смисъл на приношението. Така например с водата се свързва отношението на познанство между божеството и почитащия; със сандаловото дърво — отношението на протекция от страна на бога към служещия, при което божеството се разглежда като доверен приятел; приношението на цветя изразява отношението на служещия към бога като към най-високопочитан господар; тамянът разкрива отношението на любов; светлината — вече осъзнатата истина, че човекът и богът са едно, и накрая храната — крайното тъждество на бог и човек. Освен с подходящи словесни формули приношенията се съпровождат и с определени жестове на ръцете (мудри), които подсилват вниманието и умствената концентрация на служещия.
Воден от своята главна идея, че един божествен принцип изпълва всичко в природата, че връзки и взаимоотношения съединяват всички форми на живота, както и миналото и бъдещето, индуистът извършва своите приношения в чест на бога, но това ще рече и на мъдреците, на предците, на човечеството и на всички други създания. До такава степен той е обладан от мисълта за все-общност, че в някои от мантрите споменава даже демоните. Тъй като богът всъщност не е извън нещата, индуистът е склонен да почита всичко. И както основателно отбелязват някои индолози, няма нищо в безкрайния Космос и на Земята, което да не може до бъде почитано: Слънцето, Луната и звездите, скалите и камъните, дърветата и тревата, моретата, езерата и реките, полезните животни и смъртоносните влечуги, хората с висока доблест, святост или добродетелност или тези с чрезмерна порочност, добрите и лошите демони, духовете на предците, измислените същества на седемте горни и седемте долни свята — практически всичко, защото всичко е част от онова крайно цяло, което е Абсолютът.
Твърде голямо място в живота на индиеца, бил той индуист, будист или джайнист, заемат религиозните празници и светите дни. Всъщност всички фестивали, независимо дали са свързани с природата и с нейните вегетативни функции, или имат някаква магическа основа, са религиозни по характер и значение. В това няма нищо необяснимо, като се има предвид индийският начин на живот и мислене. Още по-разбираемо е, че системата на религиозните фестивали и празници ангажира на практика цялото население и се следва с дълбока вътрешна убеденост. Важно място в индуисткия календар се отрежда на празненствата, свързани с кръговрата на годините и сезоните, нещо типично и за други национални традиции. Индуистката Нова година, празнувана в средата на април, бележи началото на активна стопанска и търговска дейност. С благодарствени церемонии и приношения към всички същества, небесни птици и полски зверове се отбелязва новата оризова реколта.