Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Движението на Слънцето по еклиптиката, фазите на Луната и отделните дни на лунния месец са внимателно наблюдавани от най-древни времена. За свещени се смятат дните на преминаване от един месец в друг. От всички тях два се радват на особена почит — единият, когато Слънцето навлиза в съзвездието Овен, с което настъпва краят на годината, и другият — когато достига Козирог и започва месец магха. Фестивалът, посветен на втория ден, се отбелязва в източната част на страната с многолюдно поклонничество, свещени къпания и огньове на открито. Твърде живописен бил фестивалът в днешния щат Асам, посветен на края на годината и на края на мирянския аскетизъм. Някога тук в продължение на цяла седмица са се редели веселия и ритуални самоизмъчвания, при които желаещите били закачвани с вбити в мускулите на гърба куки на въртящи се върху пилон греди.
Луната с многобройните промени на своята форма навсякъде дава удобна възможност за подреждане и съблюдаване на религиозните обреди. В индуисткия календар всички фази на Луната и лунните дни са време за определени церемонии. Всеки лунен ден е предназначен за почитане на някое божество. Така например четвъртият ден на новолуние от споменатия месец магха е отреден за Ганеша, петият — на богинята на учеността Сарасвати и така едва ли не всеки ден от годината.
Даже привикналите към пищни карнавали ще бъдат шокирани от шумните процесии, от звъна на цимбали, от камбанния звън, от покритите от глава до пети с боя човешки фигури, от взаимното пръскане с оцветена вода като най-красноречив знак за благопожелание по време на един от най-популярните фестивали, наречен Холи. Това е един от големите религиозни празници, в които взема участие цялото население на страната от предимно арийския север до крайния дравидски юг. По-горните съсловия го отбелязват с песни, музика и танци, с обкичване на къщите с цветя и с пръскане на ароматна вода.
Едва ли има обаче друг по-живописен религиозен празник от фестивала Дурга-пуджа в Бенгал. Смята се, че той води началото си още от ведически времена, а богинята, в чиято чест се провежда, Дурга, е обобщен образ на върховната Шакти, майка на Вселената, събрала в себе си силата на всички богове, както и на своите небесни потомци — богините на знанието и богатството и боговете на успеха и мъжеството. Човек трудно може да си представи по-силна религиозна ревност и празнично веселие, по-голяма щедрост и всеотдайност от проявяваните в тези дни, когато сякаш всички възпитавани през вековете качества у индиеца засияват в своята най-чиста светлина. Напук на днешните прояви на отчуждение и устременост към материални блага тук ще се види такова струпване на хора, така близки един на друг и така обладани от съзнанието за добро, както на малко други места. Способността на индиеца да цени и малкото, което има, да не си поставя разкъсващи духа цели, да помни мястото си в природата и обществото, да почита онова, което е над него, и да се усеща едно с него му дава онова душевно спокойствие и цялостност, които се забелязват винаги, но може би най-добре в празници като този.
Около двадесет дни след Дурга-пуджа в цялата страна се провежда Дивали — фестивалът на светлините, посветен на Кали — друга форма на Шакти — и на Лак-шми. В тъмната четиринадесета и в следващата нощ на лунния месец милиони светлини пламват върху парапети, корнизи, врати и прозорци, върху покривите на къщите, върху храмовете, кулите, върху издигнати високо стълбове, по хълмовете и по бреговете на реките. Небето се изпълва с фойерверки и върху малки тръстикови салове по реки и потоци се спускат запалени глинени лампи, които бележат пътя на отделените души към небето.
Много религиозни празници и свещени дни са съпроводени с обредни къпания по бреговете на свещените реки Ганг, Ямуна, Брахмапутра, Кришна и други по цялата страна. С обредни къпания се отбелязват всяко преминаване на Слънцето от един зодиакален знак в друг, промените по неговия път и този на Луната, всеки ден на пуджа, или свещенослужене. Особено пригоден за това е денят за почитане на Ганг, когато чрез къпане се пречистват десет групи грехове, извършени чрез тялото, речта и ума. През целия месец магха стотици хиляди поклонници се събират при сливането на Ганг и Ямуна. Те се настаняват в колиби и сламени къщички и се къпят три пъти на ден. Аскети и свети мъже се стичат от цялата страна, съблюдават се въздържания, четат се и се коментират свещени текстове. Твърде впечатляващи са ритуалните къпания в духовната столица на Индия, древния индуистки град Бенарес, където пребивават задълго хора от цялата страна, дошли на поклонение или просто за да дочакат края на дните си. Тук ще се видят болни и сакати, които търсят не толкова изцеление, колкото вътрешно единение с бога. Тук човек ще види любопитните чужди туристи и вярващите индуисти и ще оцени колко последните тежат на мястото си, непоколебими в своята вяра, убедени в правотата на своето мислене и своя начин на живот. Те посрещат изгрева потопени в свещените води на Ганг, издигат пълни с вода шепи към Слънцето и я изсипват върху главите си, вярват в пречистването и отново и отново усещат непреходността на Слънцето и водата, на бога и на себе си. Нищо че на брега край тях горят погребални клади.