Древноиндийската култура

Но човек търпи развитие, той не е един и същ даже за себе си и в това е най-големият му шанс. Той има правото и получава способността за различни начини на постигане и следване на бога. Встъпващият на духовния път, твърде силно обременен от съзнанието за своето телесно съществуване, гледа на бога като на различен от себе си и го почита като господар, баща, приятел или любим. Постепенно той започва да чувствува в себе си едно всепроникващо божествено присъствие, от което неговата душа е част. С напредването на духовното развитие той започва да разбира, че онова, което изглежда като множествено и различно, е всъщност един безкраен божествен принцип. И накрая достига състоянието, в което се усеща като едно с Абсолюта.

Ясно е, че при толкова различно отношение на поклонника към божеството ще има и различни идеи за характера на богослужението и за предназначението на самото служене. Голям е броят на онези, които не могат да се справят без образ или символ. Обаче онова, което създава ред в разбирането за божествеността и в религиозната практика, е концепцията, че бог е един, а неговите аспекти — много. Тъй като е невъзможно да го почитат в цялата му пълнота и съвършенство, хората вземат един или друг негов аспект. За да го направят по-близък до себе си чрез някои от неговите личностни аспекти като Вишну или Шива, те използуват различни символи — материални, словесни или ментални, взети отделно или заедно. Шива например е почитан в описания вече образ, но и в много популярния символ линга, който отдавна вече не събужда каквито и да било фали-чески асоциации у своите поклонници. За тях линга е просто неантропоморфен знак на абсолютния дух, който, макар изявен в различни форми, е и трансцендентен. За последователите на Тантра този символ изразява съзидателната енергия на мъжкото и женското начало на Вселената. Вишну обикновено е почитан като четири-ръко божество, което държи раковина, колело, боздуган и лотос, или в своите човешки въплъщения — Рама, идеалния цар и стопанин, Кришна — въплъщението на идеала за хармония, привързаност и неегоцентрично действие в споменатите аватари. Салаграма — неантропоморфният символ на Вишну, изразява аспекта сагуна на Абсолюта. Това е вид черен вкаменен амонит във формата на яйце със златна жилка откъм вдлъбнатината. Камъкът, намиран в реките и използуван без обработка, представя Хиранягарбха, или изначалното Златно яйце, неразчленената първична маса. Още според Ведите от това яйце в течение на времето се е развила Вселената. Тази древна представа се намира твърде близо до съвременното научно разбиране за първичната хомогенна светеща мъглявинна маса като начално състояние на Вселената.