Древноиндийската култура

Вече разбрахме, че материалните обекти на почитане могат да имат своя антропоморфна форма, свое лице и т.н. За да се покаже, че са нещо съвършено различно от обикновените материални обекти, те често се изобразяват с неестествени и невъзможни черти като четири ръце, полуживотинско тяло и др. Също материални, но не антропоморфни или зооморфни, пределно обобщени са споменатите вече Шива-линга, салаграма и редица други. Последните представят Вишну, Шива и Шакти, а също и другите главни божества Суря и Ганеша като притежаващи всички божествени качества, но не-диференцирани, т.е. като абсолют.

Много популярно и твърде интересно е представянето на Вишну като Анантасаяна. В тази си форма той е изобразяван в тъмен цвят, легнал върху тройно навитата змия Ананта в средата на море от мляко, потънал в дълбок сън. Лакшми, богинята на богатството, и Бхуми — Земята, са край него. От пъпа му израства лотос, символизиращ създаването, поддържането и разпадането. Негови оръжия са раковина, пламтящ диск, боздуган и лотос. Превозното му средство е блестящата небесна птица Гаруда. Всички символи на божеството почиват върху Йога и Веданта. Самото му название означава всепроникващ. Като такъв той може да бъде мислен само като покоящ се на безкрайна основа, и змията със своите серпантини символизира точно това. Тъй като богът не е нещо отделно и извън Вселената, тройно навитата змия означава също кундалини-шакти, т.е. енергията в нас. Неговият сън символизира потенциалното, неразчленено, некинетично състояние на Абсолюта. Тъмният му цвят означава, че той не може да бъде видян или познат посредством нашите сетива, т.е. че нашата не-просветленост не ни позволява да видим Абсолюта, който е винаги в нас. Неговите шакти — Лакшми и Бхуми представят саттва, а също и качествата, отнасящи се до сетивата.

Символиката на популярните индуистки божества невинаги е еднозначна. Така например към символите на разрушението у Шива често се отнасят неговият танц върху кладата за кремация, отровата, показана върху шията му, лунният сърп, символизиращ времето — разрушител, и др. Като бог на йогическите школи неговата символика получава и по-различно тълкуване. Трите му очи представят Слънцето, Луната и огъня, течащата през косите му Ганг се свързва с божественото питие амрита, по-различно значение се приписва на луната върху главата му.

Доста интересна е символиката, свързана с Брахма-Пракрити, или шакти на Абсолюта. Разбирана като отделна богиня, тя се представя в антропоморфна форма, но и като обобщен символ — шричакра, който всъщност представя двуединния принцип пуруша-пракрити. Състои се от девет ограждания: най-външното има формата на квадрат, следващите две са кръгообразни и съдържат съответно шестнадесет и осем листенца от цвят на лотос, петото, шестото и седмото представляват звездообразни фигури, образувани от преплитащи се триъгълници, осмото е самостоятелен триъгълник и деветото е бинду, или мъничка сфера. В тази геометрична композиция — янтра — са представени различните чакри или нервни сплитове на системата Йога съответствуващите им таттви, като най-външното ограждане се идентифицира с муладхара-чакра и свързаната с нея кундалини, а следващите съответно с останалите. Сферата в центъра съответствува на плексуса, носещ акаша, докато празното пространство в сферата представя ядката, където стоят смесени пуруша и пракрити и откъдето започва сътворението.