Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Освен като част от обредността на различни религиозни празници за свещени къпания на всеки три години се провежда специален фестивал, наричан Кумбха-мела, където се събират милиони отшелници, монаси и водачи на религиозни общности от различни секти в цялата страна. Чрез редуване фестивалът се провежда в Хард-вар, Аллахабад, Уджайн и Насик. В Хардвар той трае месец и половина и започва, когато Слънцето навлиза в съзвездие Телец, а Юпитер е във Водолей. В Аллахабад — когато Юпитер е в Телец, а Слънцето и Луната — в Козирог. Положението на дневното светило и планетите определя времето на фестивала и на останалите две места. Дванадесетата година на всяко място се чествува с особена тържественост. По време на тези празненства може да се видят процесии на живите светци, седящи в пищно украсени паланкини и върху наметнати в сърма и брокат слонове; безкрайни редици от аскети, някои от които голи, често поръсени с пепел, със сплъстени, но чисти коси, навити на висок кок като на Шива, други, надуващи огромни медни рогове. Поклонниците са обсипвани с дарове, храна, облекло и постели.
Всяка религия има своите вдъхновени пророци, светци и водачи, а заедно с това и свои свещени места, където вярващите получават подкрепа и вдъхновение в духовния си живот. Но може би Индия е страната с най-много места за поклонение не само поради своята огромна територия и многолюдно население, а най-вече поради особеностите на своята религиозна култура. Индуизмът, както и религиите извън него, започва да се разпространява чрез асимилиране на по-стари и местни култове, което по необходимост води до увеличаване на сектите. Всяка секта разглежда местата, свързани с името на своя основател, като свещени и с течение на време те се превръщат в места за поклонение. Поради владеещия в Индия дух на религиозна търпимост свещените места на отделните секти започват да се почитат и от останалите, а с време загубват своя сектантски характер и получават всеобщо признание. Затова и много от местата за поклонение са свещени както за индуистите от всички направления, така и за будисти и джайнисти. Забележително е, че на много от тези места могат да се видят храмове на различни религии. Индия, домът на различни раси, култове и култури, живеещи в съгласие, без опити за взаимно подчиняване или изтребване, става избраният дом на разнообразието и на единството. И местата за поклонение илюстрират това по безспорен начин.
Хиляди са свещените места, привличащи поклонници от цялата страна. Районът на Хималаите, по-точно Уттаракханда и бреговете на Ганг, обединява голяма част от тях. Най-забележителни естествено са местата, свързани с живота на Рама, Кришна, Буда, Махавира, както и на редица общопочитани светци и мъдреци. Индийските религии са благодатна почва за легенди, но както се вижда, знаят да ценят и използуват реалните факти и събития.
Забележителна е тази практика на поклонничество, тази склонност на вярващия индиец да пътува понякога с месеци, да пребивава дълго и да черпи духовни сили в съприкосновение с обстановката, характерна за времето на почитания светец или мъдрец. Това няма нищо общо с външната показност, нито с обикновените познавателни пътувания. То е вид единение, към което индиецът тъй много се стреми. Затова и поклонничеството тук не е рядко събитие в живота на човека. В същото време то става един от най-важните фактори за образованието на индиеца, като дава възможност на хората, живеещи в най-затънтени кътчета, да опознаят страната. Много от свещените места са се развили в забележителни средища на науката и учението. Бенарес например, с неговите две хиляди светилища и половин милион образи, с прочутия си древен университет, се превръща в жив парламент на религиозните секти и учения. Благодарение на дарителската щедрост на по-заможните поклонници светите места се превръщат в забележителни културни, а също и в икономически средища. Такъв е случаят с Бенарес, Пури, Амритсар и редица други средища, в които се развиват архитектурата, изобразителното изкуство, художествените занаяти. Поклонничеството всъщност е причината, а и материалната основа за издигането на забележителните индийски храмове. Във всяко по-известно място за поклонение се поддържат безплатни кухни, където се помага на нуждаещите се и се обучават социално слабите ученици. Почти навсякъде се провеждат споменатите вече религиозни панаири — мели, своеобразни средища за религиозни дискусии, университети и общонационални, регионални или местни изложби на изкуството и художествените занаяти. Поклонничеството, тази тъй своеобразна форма на религиозна практика в Индия, е в същото време една от най-важните причини за постигнатото културно единство в тази огромна и толкова пъстра страна.