Древноиндийската култура

Антропоморфният образ на Шакти се основава на нейната активна роля в сътворението. А тъй като главната характеристика на природата е нейната способност да възпроизвежда, Шакти се изобразява като женско същество. Богинята често се представя седнала в скута на Парамешвара или на трон, чиито крака са Брахма и други богове и чието седалище е самият Сада-шива. Нейни оръжия са лък от тръстика, стрели от цветя, клуп и остен. Лъкът символизира ума или способността за възприемане, което е много съществено за богинята, отговорна за появата на природата като царство на сетивата; петте стрели от цветя изразяват петте елемента, които въздействуват върху сетивата, за да се получи в резултат знание за предметния свят. Но тъй като знанието може да бъде благотворно или опасно, да бъде използувано за доброто на света или за лошо, примката означава, че човек трябва да се привързва към благотворното знание. Опасното знание трябва да бъде държано под контрол и за тази цел служи остенът. Образът на Шакти, както се вижда, е твърде далеч от сексуално принизяване. Съединяването й като активен принцип с духовното начало е великата първопричина за появата на материалния свят и това не може да бъде сведено до сексуално съединение, макар последното да носи в себе си тайнството на сътворението.

Ритуалите, прилагани в съвременния индуизъм, съдържат елементи от най-стари ведически времена и от по-късното развитие на религията. Всъщност като се изключат няколко ритуала като този за бракосъчетанието, които са по-скоро социални, отколкото религиозни, ведически ритуали вече не съществуват. За да се разграничат обаче най-старите от останалите елементи, се говори за ведически и агама-ритуали. Грубо казано, първите са предназначени за постигане благоволението на бога, докато вторите целят единение с божеството. От ведическите форми на богослужение днес са останали само сомаяга и агнистома, но под влияние на доктрината за неувреждане жертвопренасянето на животни е заменено с това на техни изображения. Наред с използуването на ведически химни се прилагат и агамични формули и магически срички. Много широко място заемат и някои похвати на Йога. Така съвременните индийски ритуали са съчетания от различни части на ведическия ритуализъм, йогически похвати — предимно асана, пранаяма, нияса, дхяна, и ведантистка философия. Храмовото богослужение не е съборно, макар храмовете да са място за служене на всички. Обръщането на свещенослужителя към божеството не е това на застъпник на хората пред бога. То е по-скоро възхвала на божието съвършенство и призив за благополучието на Вселената. Ако поклонникът иска нещо от бога, то е преди всичко сила и постоянство да следва пътя.