Магьосникът

— Полека — каза Роланд докато се приближаваше. — Потърпи още малко, приятелю!

Ръшър пристъпи и изцвили, сякаш казваше, че ще търпи до края на годината, ако от него се изисква това.

Роланд отвори дисагите си и извади стоманения съд, който му служеше за чайник или тиган, в зависимост от нуждата. Обърна се, после се върна. Одеялото му беше вързано за седлото на Ръшър — смяташе да прекара нощта на Ската в размишления. Имаше куп неща, за които да мисли, а сега се оказваха още повече.

Той дръпна една от грубите връзки, пъхна ръка в одеялата и извади малка метална кутия. Отвори я с ключето, което беше закачено на врата му. Вътре имаше малък квадратен медальон на тънка сребърна верижка (в медальона беше портретът на майка му) и малко допълнителни патрони — горе-долу дузина. Взе един, стисна го в юмрука си и се върна при Сюзан. Тя го гледаше с разширени, ужасени очи.

— Не помня какво е станало след като се любихме за втори път — каза тя. — Гледах към небето и си мислех колко добре се чувствам, и се унасях… О, Роланд, много ли е зле!

— Не много, мисля, но ти ще разбереш по-добре. Ето.

Той напълни с вода тенджерата си и я отнесе на брега.

Сюзан нетърпеливо се наведе над нея, отметна косата от лявата страна на главата си през лакътя, след това бавно изви навън ръка, опъвайки кичурите в златна лента. Видя веднага увреденото място. Проучи го внимателно и после остави косата да увисне с по-скоро облекчена, отколкото измъчена въздишка.

— Мога да го скрия — каза. — Когато е заплетена, никой няма да разбере. Пък и освен всичко, това е само коса — просто женска суета. Леля ми доста често ми го повтаря, впрочем. Но, Роланд, защо? Защо съм го направила?

Роланд имаше една идея. Косата е женската гордост, и следователно бръсненето на косата сигурна беше гнусен план на жена — един мъж едва ли би се сетил за такова нещо. Дали е била жената на кмета? Не мислеше така. Струваше му се по-вероятно Рия, там горе на хълма, зазяпана към Лошите треви, Висящата скала и Айболт каньон, да измисли такъв гаден капан, кметът Торин би трябвало да се събуди на сутринта след Жътва с махмурлук и плешива любовница.

— Сюзан, мога ли да опитам нещо?

Тя му се усмихна:

— Нещо, което не си пробвал по-рано? Аха, щом желаеш.

— Не става дума за това — той разтвори длан и й показа патрона. — Искам да се опитам да открия кой ти е сторил това и защо. — И други неща също. Но все още не знаеше какво.

Тя погледна към патрона. Роланд започна да го търкаля по опакото на ръката си, прехвърляйки го напред-назад с изумително умение. Кокалчетата му се вдигаха и спускаха като иглите на стан. Тя гледаше това с изражение на детински възторг:

— Къде се научи да го правиш?

— Вкъщи. Няма значение.

— Хипнотизираш ли ме?

— Аха… и не мисля, че ще ти е за пръв път. — Той накара патрона да танцува малко по-бързо, сега на изток по мърдащите му кокалчета, а не на запад. — Може ли?