Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Ка.
8
Лежаха заедно прегърнати, споделяха кротки целувки под мекия поглед на Фелиша и Роланд почувства, че се унася. Това беше разбираемо — това лято беше подложен на невероятно напрежение и беше спал зле. Въпреки, че не го знаеше тогава, щеше да спи зле и през остатъка от живота си.
— Роланд? — гласът й звучеше отдалечен и сладък. — Да?
— Ще се грижиш ли за мен?
— Да.
— Не мога да ида при него, когато времето настъпи. Бих могла да понеса докосването му и малките му кражби, ако те имам, но не мога да легна с него на Жътвената нощ. Не знам дали съм забравила лицето на баща си или не, но не мога да вляза в леглото на Харт Торин. Мисля, че загубата на девственост може да бъде скрита, но не искам да ползвам такива методи. Просто не мога да ида в леглото му.
— Добре — каза той, — прекрасно. — После, когато очите й се разшириха тревожно, той се огледа. Нямаше никой наоколо. Погледна към Сюзан, напълно разбуден. — Какво има?
— Може би вече нося детето ти — отбеляза тя. — Помислил ли си за това?
Не беше. Но сега се замисли. Още една брънка във веригата, изпъната назад в мъглите, където Артур Илд повеждал стрелците си в бой с великия меч Ескалибур, вдигнат над главата и с короната на Целия Свят на главата. Но това беше без значение. Какво ли би си помислил баща му? Или Габриеле, когато узнае, че ще става баба?
Лека усмивка пропълзя по ъгълчетата на устата му, но мисълта за майка му я изтри. Помисли си за белега на врата й. Когато майка му се появеше пред очите му тези дни, той винаги се сещаше за белега, който видя при неочакваното влизане в апартамента й. И за леката, печална усмивка на лицето й.
— Ако носиш детето ми, значи такъв е добрият ми късмет — каза той.
— Моят също — беше неин ред да се усмихне, но нейната усмивка беше тъжна. — Твърде сме млади, предполагам. Та ние сме почти деца.
Той се обърна по гръб и се взря в синьото небе. Може и да беше казала истината, но това нямаше значение. Истината и реалността не са едно и също — увереността в тази мисъл бе залегнала в средата на кухото, празно пространство, което беше център на раздвоения му характер. Това, че би могъл да се издигне и над двете и да прегърне доброволно лудостта на романтиката, беше подарък от майка му. Останалата част от него беше лишена от чувство за хумор… и, което сигурно беше по-важно, и от метафори. Това, че били прекалено млади за да са родители? И какво от това? Ако беше засял семе, то щеше да порасне.
— Каквото и да се случи, ще сторим каквото трябва. И винаги ще те обичам, без значение какво става.
Тя се усмихна. Беше го казал както човек обявява сухи факти — небето е горе, земята е долу, водата тече на юг.
— Роланд, на колко си години? — понякога я притесняваше мисълта, че колкото и да е малка тя самата, Роланд е още по-малък. Когато се съсредоточаваше върху нещо, изглеждаше толкова суров, че я плашеше. Когато се усмихваше, й приличаше не на любовник, а на малко братче.
— По-възрастен съм, отколкото бях когато дойдох тук — каза той. — Доста позастарял. И ако трябва да остана още шест месеца пред очите на Джонас и хората му, сигурно ще ми трябва бастун, за да ходя и подкрепа да се кача на седлото.
Тя се усмихна и той я целуна по носа.
— И ще се грижиш за мен?
— Аха — потвърди той и отвърна на усмивката й. Сюзан кимна и също се обърна по гръб. Лежаха така с опрени бедра и вгледани в небето. Тя взе дланта му и я сложи на гърдите си. Когато той погали зърното й с палец, то се надигна, втвърди се и започна да я стяга. Това усещане бързо се плъзна по тялото й към мястото, което все още алчно трепереше между краката й. Тя стисна бедра и откри, че така само става още по-лошо.